Той е тюфекчия. За тези, които се чудят какво е това, обяснява търпеливо по време на нашия разговор. Изглежда много спокоен човек, което е необходимо и за неговата работа. Той е майстор – реставратор на кремъчни оръжия, които са били в употреба през нашето Възраждане. Може да го откриете в Златоград, където работи от есента на 2017 г. Преди това е живял в Пловдив, а иначе родом е от Батак. Когато бил в шести клас се запалил по това интересно занимание. Не го прекъснал и по време на дълъг престой зад граница в Австрия. Приел поканата на собственика на етнографския комплекс в Златоград Александър Митушев и сега е част от занаятчиите там.

С Димитър Мирчев ни среща идеята да разкажем за редките български занаяти, които вече не се практикуват така масово. Тюфекчиите сега са само петима, като трудно се намират млади хора, които да се обучават в този занаят. Изискват се много различни умения и доста майсторлък. Но пък като видите шишанетата, сливенските бойлии и арнаутските пищови, навярно ще си помечтаете за тези славни времена на хайдутите.



Докато правим снимки за календара РЪЦЕ И ЗАНАЯТИ 2019, Димитър Мирчев ни споделя защо се е преместил в Златоград. В един момент в Пловдив започнало да му става твърде шумно и забързано, търсел повече спокойствие. И тогава дошло предложението за работа в етнографския комплекс. Но той последвал и съпругата си, която е педиатър и започнала работа в болницата на малкия родопски град.


Димитър Мирчев ни показва няколко от операциите по направата на един пищов. В работилницата му има различни инструменти, заготовки на цеви и дръжки, готови оръжия и вероятно много поръчки. В последните няколко години се наблюдава засилен интерес към периода на българското Възраждане. В страната развиват дейност много клубове за исторически възстановки. Димитър Мирчев също е член на един от тях и често се включва в организираните събития. Много от неговите оръжия са част от тези сцени. Те обаче трябва да бъдат безопасни и той ни показва как поставя предпазители за куршумите. Негови експонати има и в музея на хайдутското движение в Златоград, където е показано всичко от легендата за Делю Войвода. Въпреки това обаче, занаята му постепенно умира и той с болка на сърцето ни споделя за този факт.

В една пауза между снимките, когато фотографът ни Тихомира Методиева сменя обективите, за да може да заснеме реален изстрел с изпускане на газове от дулото, питам майстора защо е решил да се завърне отново в България. Той е живял и работил над тринадесет години в Австрия и се бил устроил добре там. Но на един концерт на български народни изпълнители получил прозрение, че ще бъде по-полезен в родината си и се завърнал. Според него трябва да има повече всеотдайни родолюбиви българи, за да имаме шанс да се развиваме. Загубата на историческа памет води до загуба на родови корени. Това го притеснява най-много – че се обезличаваме като нация. Той се стреми да популяризира нашите традиции чрез работата си. Надява се да има и последователи, а защо не и чираци, които да изучат занаята.



По време на разговора ни осъзнавам, че това е важна част и от нашата работа. Още докато произвежда няколко изстрела в дюкяна и замирисва на изгорял барут, аз вече виждам ръцете му на първата страница на календара – месец януари е за него! Ръцете са му големи и топли, еднакво твърди и меки, някакси бащински грижовни към подопечните му оръжия, които той създава с много любов.


Уговаряме се, че ще се видим пак през годината на някой от празниците в Златоград, когато се връща малко времето назад и се правят възстановки. Например на 6 май, когато се въртят чевермета и се чуват гайди. Пропуснахме да кажем, че Димитър Мирчев може да свири и на гайда, а всяка седмица във вторник се включва в репетициите на местната самодейна група в читалището, които след това завършват в някоя от механите покрай река Върбица, където се чуват и родопски песни. Повече за културния календар в етнографския комплекс може да прочетете тук.


За да се запознаете с работата на Димитър Мирчев най-добре е да отидете на място в Златоград. Работилницата му е на улицата до Александровските къщи, почивният му ден е в понеделник.

текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Тихомира Методиева-Тихич