Той е много добър човек. Така най-бързо мога да го опиша. Запознах се с него на едно почистване в природен парк “Русенски Лом” преди години. Тогава се редувахме да готвим вкусни неща на доброволците в събитието и търсехме гъби в гората. От него научих колко е вкусна сярната гъба, известна като “горско пиле”. След това се засичахме в Русе на различни събития. В един момент разбрах, че е станал хижар. Повод да си говорим е неговият проект за календар за 2018 г. , посветен на гъбите в гората около Образцов Чифлик, където се намира хижа “Здравец”.

Кажи няколко думи за теб, как стана хижар?

Роден съм в Русе и от малък съм израснал сред природата – баща ми ме водеше за риба, всяка ваканция бях на село, но най вече ме възпитаваха на труд и любов към природата и земеделието като почти всеки уикенд бяхме на едно от двете вилни места. Тогава много страдах че не играя с децата пред блока, но сега вече ни най-малко не съжалявам и съм безкрайно благодарен на уроците от детството.

Така години наред работех в различни отрасли на икономиката, но все чувствах че не съм на мястото си. Вярно, придобих умения, които днес помагат в начинанието ми и научих че не мога да работя за един човек. Аз съм свободен дух – работя за всички, така станах хижар.

Какво прави един хижар, когато няма гости?

През годините се отдавах на много хобита – началото поставих като член на пещерния клуб в туристическо дружество “Приста”. Това не ми беше достатъчно и започнах да участвам в туристически преходи в планината, водни походи по река Дунав и язовирите в България и доброволец в много инициативи свързани с природата. Паралелно с това развивам най голямата ми страст-фотографията. И така носейки фотоапарата винаги с мен успях да улавям неповторими и вълшебни моменти, снимах почти всичко, но имаше нещо, което ме впечатли и впоследствие му се отдадох – гъбите.

Какво правиш с тях? Имаш ли твоя любима рецепта с гъби?

Няколко години само снимах гъбите без интерес какви са, но всичко с времето си и започнах да ги уча видово. Така разбрах, че ни е натрапено мнението за опасността от консумацията на диворастящи гъби и внимателно и разумно отделих отровните и неядливите от ядливите и започнах да ги приготвям по различни начини, като специалитета ми се превърна гъбената чорба.

В днешни дни ходя с кошниците и фотото почти ежедневно в сезоните, когато растат гъбите и съчетавам разходката със снимането и брането им. Спрял съм се на няколко вида диворастящи гъби и хората се радват когато ги споделям с тях, тези които остават за мен мариновам за зимата.

С времето се роди идеята за календар на гъбна тематика, така ще внеса в домовете и работните места малка част от тази природа която обикновено хората пропускат дори и да са излезли на разходка, a приходите от календара ще вложа в следващи инициативи. Отдавна не ме интересува материалната част от живота, важно е да доставим радост, щастие и спокойствие на духа и ума.

Какво се прави на една хижа? Какво планираш за близкото бъдеще там?

Като хижар се грижа хижата и района около нея да са приветливи и да будят възхищение у гостите. Засаждам дървета и храсти, различни от местните, така хората научават нови видове, грижа се за зеленчукова и плодна градина без употребата на химикали и изкуствени торове. В тази връзка предвиждам беседи и лекции за устойчиво градинарство и опазване на средата около нас и нашето здраве.

Опитвам да следя всички природни и астрономически явления, които ни се предоставят и които повечето хора не забелязват в забързаното си ежедневие. Във всеки един такъв момент създавам събития с цел да отделя поне за малко приятели и гости на хижата от градската среда, а и чувството заедно да се наблюдава лунния изгрев или потоците падащи звезди е неописуем и сплотяващ хората.

Като хижар поех ангажимента пред себе си да покажа и науча колкото може повече деца да ценят и защитават природата и да не я приемат като даденост. Така в много случаи гостите се включват в дейности, свързани с хижата и района. Така те ми помагат с ежедневните грижи и превръщането на мястото в наш общ природен дом, където да почиваме, учим интересни неща и се забавляваме заедно, далеч от напрегнатото градско ежедневие.

Научих за четири години, че хижарството е призвание и ако човек не се наслаждава на всеки един момент, независимо приятен или не, то тогава мястото му не е там.

Може да подкрепите Станислав Стефанов – Стенли в мисията му на хижар, като си купите голям календар за стена за 2018 г. Поръчайте му го лично! (0886 849 170)

https://www.facebook.com/sirstenly78

https://www.facebook.com/stenlyfoto