Тя е потомствен ювелир. Ръководи семейната фирма за сребърен филигран, създадена от баща ѝ. Има ателие и магазин в центъра на Берковица – едно позадрямало градче в подножието на Балкана. Само на час и половина от София през прохода Петрохан и в паралелната реалност на Радичковата “педя земя”.
В центъра на Берковица зад часовниковата кула се намира магазинчето им за сребърен филигран. То се е превърнало в една от атракциите на града, заедно с къщата-музей на Иван Вазов и Малинарката – чешмата, където се събирали момите, за да берат малини в гората. В това приглушено за Берковица време се е съхранил ценен занаят, носещ духа на една по-различна България.
Изящните изделия на Чипровската златарска школа някога били търсени от Дамаск до Венеция, а оригиналността им идвала от съчетаването на източни и западни влияния. Уменията им стигали върха си с изработката на филигран – изтеглена златна и сребърна нишка. След Въстанието от 1688 г. всички бижутери напуснали Чипровци. В средата на XX век филигранът бил пренесен и развит в Берковица. Имало кооперация с близо сто и петдесет работника, но преходът “стопил” бройката и постепенно останали само една шепа хора. Сред тях и бившият ръководител на обединението Запрян Рошлев, баща на Албена Стефчева, който създал частна фирма, която след години отстъпил на по-младите в семейството.
Отиваме да се видим с Албена, за да снимаме ателието, където се прави филиграна. Съпругът ѝ ни посреща в магазинчето на центъра и се качваме на колата до тяхната семейна къща. Там ни показват целия процес. Има доста операции, докато изделието се озове на витрината в магазинчето. Най-важни са моделите и начина, по който се обработва сребърната тел. Следва нагряване и обработка с киселина, накрая патиниране. Албена ни показва ръцете си, които почти нямат линии на дланите, заради дългите години работа с киселината. А ние се чудим как тази мила жена се е превърнала в стожер на един толкова стар занаят.
Бизнесът им е семеен, помагат съпругът и синът ѝ. Имат наети и няколко човека, които правят филигран в ателието. След това изделията тръгват по магазините – в София и Пловдив. Понякога ги излагат и на събития, например сме ги виждали на Фършанги в Бърдарски геран. Гордеят се с един свой модел – реплика на известното яйце на Фаберже. При една от своите визити в София актьора Антонио Бандерас купил три яйца за подарък. Имат си редовна клиентела, често пращат с куриер не само у нас, но и в страни от Европа. Хората им имат доверие. В “педята земя” на Радичков всичко се крепи на доверието. Така е било преди, така и ще бъде, a в края на деня Албена ни изпраща с усмивка и след време ни благодари за календарите.
Повече за сребърния филигран може да прочетете тук
текст и снимки: Гавраил Гавраилов