В началото на март традиционно се обявява класацията Di Vino Top 50, най-престижната професионална оценка на българските вина за отминалата година. През 2022 г. в първите десет вина няма представител на Северозападна България. Това изглежда като известно отстъпление, но все пак има цели четири номинации в местата между 11 и 50, а най-доброто бяло вино за годината е от района на село Кошава, Видинско.

Виненият туризъм е важна част от облика на един регион

Отминалата година във виненият сектор можем да определим като трудна, но и заредена с надежди. Интересът на масовата публика се засили заради двата винени сериала, а Международният ден на Мавруда, който вече традиционно се чества през месец октомври, засили изключително много интереса на международната винена общност към България. По време на конференцията за професионалисти, която се проведе на 26 октовмри 2022 г. в София, стана ясно за потенциала на местните сортове, както и за неподозираните резерви на гъмзата като втори български сорт във визитката на страната ни пред света.

На този фон изглежда, че Северозападният регион малко изостава като рекламна стратегия. Добрите примери от Южен Сакар и Долината на Струма, където от няколко години действат сдружения за промотиране на винения туризъм, трябва да бъдат следвани с по-бързи темпове. Ще видим дали заснемането на единия от двата винени сериала във винарската изба на село Кошава, където се направиха сериозни инвестиции, ще донесе по-засилен туристически интерес през това лято. Но като цяло винената публика се отправя там, където се нашумелите хитове от класацията Di Vino Top 50.


Възможности за професионално развитие

По време на един винен тур гостите на дадена изба общуват с различни хора от екипа на мястото. Традиционно лицето на една изба е винения гид, който пресъздава с разказа си историята, духа и особеностите на виното. Радващо е, че някои изби в Северозапдна България вече обръщат внимание на този елемент от туристическия продукт. Това дава възможности и за нови работни места, които изглеждат строго специализирани. В момента има подобни обяви за работни позиции на две от избите, с номинация на вино в Di Vino Top 50. При едната се търси винен гид, а при другата управител на хотелска част и готвач в ресторанта към него.

Все още обаче липсва фигурата на регионалният предприемач, който да обедини винарските изби в цялостна карта с тематични маршрути. Липсват и популярните винени събития, които вече имат традиционен характер в другите региони. В Южен Сакар например се организират четири дегустации сред лозята през годината, по една във всеки един сезон. В Северозиточна България пък се създаде тематична винена карта, с дни на отворени врати за обектите, както и с няколко тематични събития, едно от тях ще бъде през октомври във Велико Търново като част от Международния ден на Мавруда.

Надеждите обаче остават заради нестандартни идеи като винен тур с влак през Искърското дефиле и възраждане на световно неизвестни местни сортове в района на Берковица. С малки стъпки винения бранш в региона се стяга за туризъм, но е нужна малко повече динамика в рекламните послания.

Вино и туризъм – има ли баланс?

В началото на всеки един бизнес стои стратегическият план за неговото развитие. В България много от винарските изби започнаха да развиват туризъм в движение, без предварителни планове за това. Правилният подход е да се заложат разходи за подобна дейност още в самото начало и постепенно да се засилват продажбите на вино от мястото на производство, като привличането на гости да става предимно чрез лицензирани туроператори. Поне това показва опита на най-успешните туристически места във винения сектор, в долината на Струма и в Тракийската низина. На север от Балкана все още виненият туризъм не е толкова развит и количеството гости е право пропорционално на номинациите в Di Vino Top 50.

Това е малко тъжен извод на фона на декларираните от държавата амбиции тематично винения туризъм да бъде важна част от облика на Дунавският туристически район. Но между декларации и реални действия има голяма разлика, особено когато туристическия сектор продължава да се управлява предимно от София и от чиновници. И ако доскоро на много места важеше максимата “нека първо оправим виното, туризма ще си дойде сам”, в последните няколко години българското вино трупа сериозен международен имидж и е срамота, че това не се капитализира чрез тематичен винен туризъм във всички винени региони на страната.

Засега Северозападна България е на опашката като интерес и предложения, но кой знае дали през 2023 г. няма да бъдем свидетели на приятни изненади. Първата от тях вече е факт – наградата за най-добро българско бяло вино за 2022 г. е за Стефан Пирев. Лозята на неговият авторски проект са край село Кошава, а в бутилките има комбинация от пет сорта в съотношение шардоне 42%, рейнски ризлинг 20%, совиньон блан 18%, пино ноар 8%, пино гри 7%, гевюрцтраминер 5%.

Снимки: Винен журнал на winetours.bg и личен архив