Наглед съдбата на изоставените селски училища вълнува все по-малко българи. Но каква радост е за нас, когато видим някое старо училище да заживее втори живот! Такава е съдбата на “Бялото училище” в село Стоките. Почти като на шега, художникът Николай Панайотов го купил преди време с парите от една продадена картина. И пак така случайно година по-рано се озовал в двора му. Разбира се, той познава подстъпите на Балкана между Севлиево и Априлци, родът му е от този край. А в Севлиево се гордеят с мащабните мозайки и текстилната завеса в Дом на културата “Мара Белчева”, които той прави в началото на кариерата си. Николай Панайотов е и почетен гражданин на града. С началото на демократичните промени се озовава в Париж, където и сега активно развива таланта си.
Годините зад граница оформят мащабите на неговото мислене и създават усещане за космополитност. И такъв може би трябва да бъдеш, за да искаш с парите от една картина да купиш изоставено триетажно училище с 90 прозореца. И след това да можеш го ремонтираш, да го приспособиш за нов живот, да посрещаш там творци и гости. И пак да ти остане лично пространство за убежище след суетата на градските шумове. Когато разбрахме за Бялото училище, решихме да го посетим. А за Николай Панайотов вече бяхме чували покрай вдъхновяващата му работа като художник-сценограф на тетралогията опери от Вагнер “Пръстенът на нибелунга” в Софийската опера. И така между другото, на една артистична вечеря в Пловдив, получихме покана да го посетим в Балкана.
Село Стоките се намира покрай бреговете на река Росица. От Севлиево се отбива за Горна Росица – следват се табелите за пистата за мотобайк. След нея постепенно се навлиза в планината и започват завоите. Следва Батошево и Карамичевци. Пътят е живописен, има хубави вирове за риболов и летен плаж на реката, а в село Стоките пътят се разделя – навътре покрай реката има още няколко махали, и в другата посока е Априлци. “Бялото училище” е съвсем близо до центъра на Стоките, където има поща и голяма сграда на читалище. Само още два завоя и сте в неговия двор.
Този район не е съвсем туристически, макар и да има няколко къщи за гости, един малък хотел и симпатичен летен бивак за хипстъри, наречен Бедуин. Лично за нас най-интересното място е “Бялото училище”, защото там се потапяш в голямото изкуство. При него няма мода, сезони и опасност да бъде подминато. Стига да го осъзнаваш в целия му мащаб, защото то не се побира в рамки. Поне така го усетихме от хронологията на работите, за които ни разказва Николай Панайотов. Той постоянно експериментира с техниките, изразните средства, мащабите. И го прави с една детска лекота, сякаш следващия месец става на осем. Разбира се трябва да отдадем дължимото и на съпругата му Лариса, която има своя фин почерк в рисуването и в цялостния интериор на мястото. За съжаление не успяхме да се запознаем с нея, но пък “Бялото училище” е там и чака своите нови приятели.
Когато трябва да се снимат работите на един световен автор, уважението е задължително. Аз не посмях да снимам всичко, а само една малка част, но все пак се спрях по-дълго време върху обектите от новата изложба на Николай Панайотов, под надслов “Обезглавяване”. Откриването ѝ е на 11 октомври 2019 г. в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Вълнуващо е да видиш как се подготвя една изложба, докато нещата изглеждат все още насипно, но и в своя естествен ред, намерили нова форма и съдържание. Повечето предмети са намерени сред вехториите преди ремонта на училището. Изненадващо е колко много смисъл може да има в старите вещи. Препоръчваме да си планирате посещение на Габрово до края на годината, за да видите тази знакова изложба, а защо не и за самото ѝ откриване. В крайна сметка някои от произведенията са и пророчески, но нека не разваляме удоволствието да се видят на живо.
И накрая, няколко въпроса. Дали ще се възраждат нашите села? Дали ще има пак отворени училищни сгради? Ще има ли училищен звънец на входните им врати, както е в “Бялото училище”? Бихме искали да знаем правилните отговори. Поне засега училището в Стоките е място за култура, за работа и експерименти. И се надяваме така да бъде още дълго време, за да имаме поводи да се отправяме натам с вълнението да се видим със стопаните, създаващи уюта на това място. И един анонс – от 2020 г. Николай Панайотов започва да води майсторски класове със студенти от Нов български университет. В тях са планирани творчески ателиета – десет дни в “Бялото училище”, десет дни в ателието му в Париж и разбира се споделяне на безценен опит.
Комбинацията от висока култура, селски туризъм, хипстърия и алтернативен начин на живот могат да привличат нови гости и приятели по горното течение на река Росица. И да, отбивайте се до Батошевския мъжки манастир, колкото и да е стръмен пътят нагоре. Заслужава си!
текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Гавраил Гавраилов, Николай Панайотов