Родопите са любимата планина на поколения туристи. Когато отидеш някъде със сърцето си ти се иска да се връщаш там постоянно. Много хора споделят това, докато се спускат мислено от Чокманово към горното поречие на Арда.

Долината в символи

В основата на всичко стои, разбира се, традицията за отглеждане на смилянски фасул. Характерната за района комбинация от природни дадености и изцяло ръчен труд на обработка създават тази кулинарна феерия. Смилянският фасул се сее редом с ниски култури – картофи, зеле и цвекло, което позволява на въздушната влага да циркулира между растенията. Местната общност успешно е защитила тази традиция с патент от 2007 г. Но за развитието на туризма има значение и едно проучване, което инициативен комитет прави сред местните жители няколко години преди това. Въпросът е бил кои са характерните символи за региона, около които може да се изгради туристическата стратегия? Освен смилянския фасул, другите два най-често давани отговора били традиционните родопски терлици и часовниковата кула в Смилян. Така се започнало с изграждането на етнографската сбирка „Смилянски фасул и традиционни родопски терлици“, в която днес има огромно пано от фасулени зърна, създадено от ръцете на седемнадесет хиляди туристи, което е кандидат за Книгата на рекордите на Гинес.

В читалището на село Смилян е изграден Туристически-информационен център, първа спирка преди да се отправите по горното поречие на Арда. Регионът е известен като дестинация за пешеходен и пещерен туризъм. В село Могилица може да се потопите в тайните на плъстенето с вълна, а в село Арда да си организирате преход до изворите на едноименната река или да се отправите към местността Гераница в близост до границата с Гърция. За любителите на адреналина има богат избор от възможности – влизане в пещера, алпийски тролей, Via Ferrata или железен път в скалата. Последното представлява трасе за скално катерене, оборудвано с метални стъпала, захвати и метални въжета, по което туристът преминава сам, оборудван с алпийска седалка и обезопасителни въжета. Намира се в местността Гарга дере. В пещера Ухловица е изградена инфраструктура за туристи. Тя е сред емблемите на региона.

Отмерване на времето

Когато си сред ведри домакини всичко върви много плавно. През 1929 г. тогавашният министър-председател на страната Андрей Ляпчев посещава района. Ляпчев подарява на Смилян часовников механизъм за кулата в центъра на селото, изградена в края на XVIII век. За тази цел конструкцията е повдигната с още два метра, за да се монтира механиката и циферблата. Часовникът работи безотказно до днес благодарение на грижите на три поколения самоуки майстори от местна фамилия, които се грижат доброволно за съоръжението.


Часовниковата кула освен символ е и изходна точка за туристите. От нея тръгват някои от панорамните пътеки над Смилян. По долината на Горна Арда има над двадесет маршрута за пешеходен, вело и конен туризъм. В началото на ноември се организира офроуд състезание в местността Трошачката. Празника на фасула е ключовото събитие за долината в последния уикенд на октомври. Като част от него се провежда масов крос по бягане в гората над селото. През пролетта събитията започват с кушията на Тодоровден, курбаните за здраве през месец май, както и фолклорния събор “Изворен глас” около Еньовден. Времето понякога върви забързано напред, особено ако се случите на някое от алтернативните събития в Гудевица или на Бардово бърдо фест в Киселчово. За едно добро изкарване в района ви трябва предварително планиране, за да не пропуснете нещо интересно.

Храна и природа

За долината на Горна Арда смилянския фасул е запазена марка. Той се приготвя в най-различни варианти – на чорба, на фурна с месо или паниран, дори може да го срещнете в сладкиши. През последните години са се утвърдили любими места за туристите. В ресторант “Смолена” опитайте фасул в тиква или пареник. В механа “Аида” е класика да се хапне смилянски фасул с манатарки. На комплекс “Гераница” е добре да пробвате чеверме. В къщите за гости в Могилица също ви чакат приятни изненади. Ние препоръчваме къща за гости “Роси” в горната част на Смилян, където ще ви глезят с домашна кухня – патетник и клин, пареник и прекрасни мекици със сладко за закуска.

Когато стане дума за Смилян, много хора се сещат и за Млечен дом ” Милкана”. Повод за това са не само млечния крем с боровинки, или колекцията от крави в магазина на мандрата. Когато говорим за традиции, усилията на хората, създали млечния кооператив през 1992 г, трябва да бъдат споменати. Четвърт век по-късно, все още може да консумирате традиционни за района млечни деликатеси, приготвени по автентични рецепти. Повод за гордост е приза от световната организация ЮНЕСКО за живо кулинарно наследство, връчен на главния технолог на мандрата Венета Петева. Всичко се прави с много любов към природата. Използва се прясно мляко от характерна за региона порода – “Българско родопско говедо”. В последните години се правят успешни експерименти за производство на здравословни хранителни продукти, какъвто е примерът със “Столетник”- млечен пастет, който се препоръчва при профилактика на някои болести на стомаха и червата.

При посещение на група туристически блогъри от Южна Америка, те признаха, че денят, прекаран по долината на Горна Арда, е бил кулминацията на целия им престой в България. Тогава Милкана Йорданова им демонстрира целия набор от жълти сирена на мандрата, а след това влизането в пещерата “Голубовица” затвърди добрите впечатления.

Местни таланти

Долината на Горна Арда не е случайно място Дори само фактът, че в една от махалите под изворите на Арда е родена Валя Балканска, е повод за гордост. През това лято имахме удоволствие да се докоснем до местните фолклорни изпълнители. В една приказна вечер, когато навън децата брояха падащи звезди, ние слушахме родопски песни в съпровод на гайда. Нашите домакини Росица и Сенко Борански се бяха погрижили за добрата атмосфера в тяхната механа. А какво да кажем за мерака на Анелия Малинова от Могилица, която учи децата в читалището да багрят вълна и да я плъстят на прекрасни пана. В района търсят вдъхновение много хора на изкуството – там се живее бавно и тишината се чува. А вечерно време звездите на небето сякаш чакат да бъдат погалени.

Гавраил Гавраилов