Представата ни за река Дунав е за нещо голямо, величествено и бавно. Но в средата на нейното течение тя изведнъж забързва и преминава стремително през най-голямата клисура в Европа. Индустриалното развитие на Румъния и Югославия преди половин век налага там да се изгради огромно по мащабите си хидро-енергийно съоръжение – „Железни врата 1“. Дванадесет години по-късно е изграден втори язовир веднага под първия. Така днес този участък на реката се е превърнал в огромно езеро, дълго повече от сто километра.

Такова огромно водно огледало дава изключителни възможности за туризъм, но и променя съдби. Откакто съществува корабоплаване по Дунав, пролома Джердап е бил злокобно място за моряците. На някои места реката е тясна до 200 м и дълбока до 100 м. Надвисналите скали изглеждат много величествено, но насред бързеите е имало твърде малко удобни за акостиране места. Едно от тях е било остров Адакале, населяван от турци, които се занимавали с производство на тютюн и след разпадането на Османската империя с туризъм. Местните кафенета имали легендарен статут до изграждането на първия язовир, когато всички трябвало да напуснат заради повишаващите се води на Дунав. Днес спомени за този загадъчен остров в реката има в град Дробета, където туристите опитват легендарното кафе в джезве от Адакале в едноименното заведение на центъра на града. Не е за пропускане и градският пазар, на който могат да се намерят много дунавски риби, уловени в голямото езеро. Препоръчваме да го посетите рано сутрин, когато изобилието е най-пълно.

С изграждането на “Железни врата” водата в Джердап се укротила, но и завлякла на дъното много поселища. Хората се изместили по склоновете на планините, а на някои места изградили и нови архитектурни шедьоври. Като например в град Оршова, където изграденият нов католическия храм в стил брутализъм изумява с бетонната си красота. Но може би за целите на нашия разказ най-интересни са селата покрай Джердап, които вече се превръщат в популярни места за селски туризъм.

Свиница е живо село над езерото на Джердап, на един час път с кола от Дробета. Местните жители се определят като сърби, но чудесно разбират и български език. Най-характерното за тях е, че отглеждат смокини, традиция на повече от петстотин години. Микроклимата на района е почти средиземноморски, затова смокините не мръзнат. Селището се е местело няколко пъти, за последно преди половин век заради язовира. Днес всяка фамилия притежава поне една смокинова градина, от плодовете на които се правят най-различни вкусотии. Заради ракията и сладкото от вкусните плодове в края на август се провежда фестивал, който привлича огромен туристически интерес от цяла Румъния, близката Сърбия, а напоследък се отбиват и унгарци. Местният кооператив събира над 50 семейни стопанства, а лицето на всичко това е леля Милка, която посреща гостите в дома си. Ракията ѝ е наистина уникална като вкус и аромати, и на доста справедлива цена. Препоръчвам да опитате рачела от смокини.

Малко по-нагоре в Карпатите в сърцето на природния парк Джердап се намира село Айбентал. Основано е от чешки преселници, които потърсили спокойствие по-високо над реката в периода на османска власт. Днес селото е сред най-атрактивните места за туризъм в цяла Румъния. Разполага с няколко къщи за гости, малка крафт пивоварна и селски кооператив. Характерни за местната общност са пушените свински колбаси, както и някои редки занаяти – плетене на дантела и изработване на дървени детски играчки. Храната в селската механа е изключителна, трябва да опитате типичното неделно меню за местните селяни – печено свинско с хрян и сос от боровинки.

Но да се върнем обратно на брега на Джердап. Село Дубова е новия хит сред румънските туристи. Къщи за гости и малки семейни хотели никнат като гъби в местния пейзаж. Името на селището подсказва, че в района има стари дъбове, които явно са подходящо местообитание за отглеждането на полудиви прасета. Свинското месо е на особена почит в комбинация с червено вино от район Мехединци. За по-богат избор препоръчвам съботния пазар в Дробета, където могат да се намерят и изключителни пушени сирена. Но понеже все пак говорим за река Дунав, не бива да пренебрегвате и рибните деликатеси, които тук могат да бъдат осолени или пушени риби, най-често шаран или платика. От тях се правят прекрасни влашки яхнии и саламури (вид супа). В повечето ресторанти предлагат и прясно разбит тарама хайвер, който не отстъпва по вкусови качества на най-добрите му гръцки събратя.

И за да се вземе максимума от този район, задължително трябва да се посети музеят, посветен на изграждането на язовира „Железни врата 1“. Той е разположен на язовирната стена на съоръжението и на практика си има свой близнак и от сръбската част на реката. Стената е изградена на огледален принцип, като всичко по нея е поделено между Румъния и Сърбия. По проект цялата конструкция има гаранция от сто години, засега са минали едва половината от тях и всичко изглежда отлично поддържано. Разбира се усещането е, че се намираш в годните на развития социализъм, което донякъде носи особен чар на това място. Отстрани на язовирната стена минава главния път от Букурещ за Тимишоара покрай Дунав, така че трудно може да се пропусне. Само на стотина километра от Видин се намира този микрорайон за селски и екологичен туризъм, разположен сред природен и национален парк по двата бряга на Джердапската клисура. Тя разделя Стара Планина от Карпатите и подходите към тези все още непознати за масовия туризъм места са възможни и от сръбската ѝ част.

Джердап е и врата към Банат, където се намира прекрасния град Тимишоара, който през 2023 г. е Европейска столица на културата. С размерите на Пловдив, проектиран отлично, с първите трамваи в Европа, с великолепни паркове и градини, с много млади хора заради известната Политехника. Тимишоара днес отново започва да блести като един от най-динамичните градове на Балканите, благодарение и на българското наследство – някои от най-успешните му кметове са от банатските ни събратя, които продължават да населяват този край във Винга и Стари Бешенов. А културната му програма е наистина богата, не само заради операта и театрите на пет езика. Градът е известен със своята улична сцена, фермерските пазари и кулинарните събития. Тимишоара е задължителна цел за всички запалени туристи през цялата 2023 г.!