Вероятно повечето любители на ските вече са чували за Банско. Но дали сте се замисляли как е изглеждало Банско преди двадесет години? Просто отидете 6 км на по на юг и ще разберете. На входа на малкото градче пише „Добре дошли в Добринище“. Името буквално означава „добри неща“.

Добринище е много старо селище. Открити са археологически находки на над 6 хиляди години. В рамките на града извират 17 минерални извора. Не е случайно, че по времето на Римската империя в района са били изградени терми, които по-късно турците надстроили. В наши дни минералната вода на Добринище е чудесен избор за истинска спа терапия. Има градски басейн и няколко хотели със спа комплекси.

Местните хора са типични планинци, горди и добронамерени, големи и здрави. Тази чудесна комбинация от качества се дължи до голяма степен на кристалния боров въздух, чистата вода, вкусната храна и неподправеното чувство за хумор. Градчето е култово място за кулинарни угощения в някоя от семейните механи. Думата „механа“ има много интересен произход. В по-стари времена местните хора пиели гъсто червено мелнишко вино, което пренасяли през планината в кожени мехове. Оттам се появила и механата, мястото, където се събирали мъжете да пият вино от меховете. Високо горе в Пирин има Винарска порта, през която идвали керваните с вино от Мелник.

Над Добринище е най-дългата ски писта в България (5008 м). През зимата по нейните склонове падат изобилни снегове и тогава има места наоколо, подходящи за фрий-райд. Лифтът е само един, но за сметка на това през седмицата почти няма опашки от скиори. Тук нещата са коренно различни от Банско. Само през уикендите има по-сериозен наплив и се чака, но това се дължи на по-стария и бавен лифт. А цените на лифт картата и ските под наем са около три пъти по-ниски в сравнение с близката Бъндеришка поляна. За най-големите ентусиасти съществува опция да спят горе в хижа “Безбог” и да се спуснат първи призори по прясната пудра преди още лифтът да е качил други скиори. Така могат да ползват и пакетни цени за лифт и ски гардероб, което още повече понижава общата сума за ваканция. Въобще през зимата ски зоната над Добринище е изключително място за романтици и предпочитана за сноуборд.

Не всички обаче карат ски, някой може да иска просто да релаксира с комбинация от спа и вкусна храна. За тази цел трябва да се подготвите за традиционната местна кухня, която включва месо, задушени зеленчуци, млечни продукти и характерните сушени мезета. Но в планината е така, а с падането на температурите изобилната храна е нещо задължително. Попитайте за капама – запазената марка на региона. Няма да сбъркате и с чомлек или бански старец. Преди всичко трябва да се настроите за продължителни трапези с пивко червено вино от сорта Широка мелнишка лоза и местните фолклорни песни. Тукашните мъжки басови гласове са уникални, а характерните пирински двугласни песни се чуват навсякъде из механите. В крайна сметка веднъж се живее – отдайте се на удоволствията.

Хотелите в Добринище са уютни и непринудени. Повечето от тях са семейни и носят имената на стопаните си. Това е гаранция за изключителни спомени и ведро настроение. Местните хора са постоянно усмихнати, отчетлива разлика с персонала на големите петзвездни хотели в съседно Банско.

През топлите летни месеци задължително трябва да се отправите нагоре към хижа “Безбог” и едноименното езеро. До там се стига с лифт или пеша от хижа “Гоце Делчев”. Безбожкото езеро е изходна точка до някои от най-вълнуващите обекти в Северен Пирин. Сред тях са преход до връх Полежан или разходка до Поповото езеро и циркуса на Самодивските езера, разположени под едноименния връх. Всички тези маршрути могат да се преминат в рамките на един ден, така че да се завърнете отново на изходната точка при хижа “Безбог”.

Как да стигнете до района на Добринище? Защо не се качите на единствената теснолинейка в България. Така ще минете през най-високата гара на Балканите – Аврамово. Трябва да имате обаче и търпение – ще ви отнеме цели 7 часа от София и около 6 часа от Пловдив, но пък ще ви остане един романтичен спомен от пушещия в тунелите локомотив. Последният участък от трасето между Банско и Добринище е построен с доброволен труд на местните жители през 1945 г.

По-бърз вариант за достигане е с автобус до Банско и оттам с такси. Има и преминаващи автобуси през Добринище в посока Гоце Делчев.