Когато става въпрос за маркетинг в туризма, за Северозапада няма толкова мощна реклама, каквато има за други региони в България. Това обаче не значи, че там няма достатъчно интересни изживявания, които заслужават внимание. А може би точно тази липса на популярност запазва дивата красота и спокойния ритъм на градовете, селата и природата. Без прекалено много туристи, без търговци, които да ви продават китайски сувенири, без измислени атракции.


От сърцето на Враца до планината

Да се “тагнеш” от Враца може да не звучи толкова привлекателно както от Ню Йорк, но и там има какво да се види и преживее. Красотата на града е без много човешка намеса, или поне не такава каквато да я разваля или опитомява. Като градски човек, който прекарва достатъчно време по кафенетата в големи и малки градове из света, денят ми започва от главната улица във Враца – “Никола Войводов”. Там е сърцето, където заведенията са пълни с клиенти от всякаква възраст и където кафето върви с наблюдаването на преминаващите хора. Главната улица във Враца всъщност е първата пешеходна зона в България. Днес тя е чиста, спокойна, с поддържана растителност и гледка към планината – има нещо, което ми напомня на провинциална Швейцария. И все пак кафето все още струва само 1,20 лв.

На четвърт час пеша от главната улица е Природозащитен център “Натура”. Там можете да си организирате разходка с екскурзовод и планински водач или да получите повече информация за защитената територия. Природен парк “Врачански Балкан” е с размери колкото 40 000 футболни игрища. Една от най-красивите екопътеки е “Боров камък”, за която не е необходим водач и специална подготовка, а като бонуси има водопад, който е пълноводен през цялата година. По-подготвените туристи могат да тръгнат към водопад Скакля, който понякога се вижда и от града през пролетта, ако е имало обилно снеготопене.


На територията на природния парк има изобилие от пещери, пропасти, биологично разнообразие и защитени видове като белоглавия лешояд. Въпреки, че този вид грабливи птици е изчезнал от региона през 50-те години на XX век, сега има около петдесет белоглави лешояда, благодарение на проект, който цели възстановяването на популацията им. Тези птици изглеждат доста хищни и заплашителни, но като цяло се хранят само с трупове и никога не нападат хора или живи животни. Най-доброто място за тяхното наблюдение е екопътеката, която започва от село Долно Озирово в посока волиерата, където те се подхранват.


Спомените от едно въстание

По пътя към Белоградчик можете да се отбиете до Чипровския манастир. Това, което ме изненада там е една малка постройка, която съхранява черепи и кости на загинали в Чипровското въстание бунтовници. Човешките останки не са заровени в земята или завити в плащеница, а са прилежно подредени в квадратни дупки в стената. Ако не сте виждали човешки кости на подбедрица, тук можете да ги разгледате отблизо. На повечето посетители гледката не им понася, но аз намирам мястото за впечатляващо, особено когато в центъра на стената с човешки кости и черепи стои прилежно изписана икона.

Белоградчишките скали

Най-доброто време да посетите “Калето” над Белоградчик е рано сутрин, точно в часа на отваряне. А ако може да си позволите да отидете там в делничен ден, има голям шанс крепостта да е празна и вие да сте единствените посетители. Въпреки, че Белоградчишката крепост е малко вероятно да се препълни с тълпи от хора, липсата им ще ви позволи да усетите величието на този природен феномен, както и да направите хубави снимки с мека светлина. Реставрацията и консервацията на крепостта “Калето” са запазили римския ѝ дух и при повече въображение, докосването до постройката може да ви върне в първите три века от новата ера.


Друг алтернативен маршрут за разходка в близост до скалите е по пътеката за църква “Света Троица” в село Боровица, на около 5-6 км от Белоградчик. В съседното село Фалковец е едно от най-добрите места за отсядане – “Хан Мадона” носи репутацията на гостоприемна къща за гости (на 15 км от Белоградчик). Ако разполагате с повече време, можете да разпуснете в градината с хамаци или да опитате от местното бяло вино “Бел Муж” на изба Боровица (купаж от сортовете рикат, шардоне и вионие). Със същото име има и турлашки млечен специалитет, който е сред гордостите в менюто на “Хан Мадона”, заедно с косачкото кисело.

Пещера Венеца

От Белоградчик може да отидете и до пещера Венеца, което е кратка разходка с кола, но си заслужава. Пещерата е отворена от понеделник до неделя (9 -17 часа), като влизането става на всеки кръгъл час, последно в 16 часа.
“Пещерата е екстремна, трудно достъпна и в петте си зали, има тесни и труднопроходими места, които не са подходящи за хора в неравностойно положение, деца под 7 години без придружител, пълни или трудноподвижни лица,” предупреждава табелка на вратата. В Дивия Северозапад може би няма толкова политическа коректност, ако не сте прекалено “пълно лице”, заповядайте. Още с влизането ще ви дадат каска. Оттук надолу ви предстои провиране през тесни дупки, но пък всичко е обезопасено със стълби и парапети.


Това, което най-много ме впечатлява са светлинните ефекти, които подчертават някои от по-интересните образования, както и малко спящо прилепче, което дори шума на групата не го безпокои. Тук може да видите всичките три вида пещерни образования – сталактити (растящи отгоре надолу), сталагмити (растящи отдолу нагоре) и сталактони (сливане на двата вида). В пещерата има и изобилие от кристали, корали и оникси.

Дунав мост 2

Пътуването из “Дивия Северозапад” отнема време и планиране, за това е добра идея да отскочите и до Румъния, в посока към пролома Железни врата. Можете да отбележите Дунавските котли на картата (Cazanele Dunarii), като спрете близо до “Chipul lui Decebal” (каменна статуя на крал Децебал) за екстремна разходка с моторна лодка.



Капитанът ѝ ни завежда до скалата с лицето на крал Децебал и ни разказва как тя е творение на местен бизнесмен, дарил 2 милиона евро за създаването ѝ. С газ по Дунава, лодката подскача по вълните, а ние се чудим до колко безопасно е това. Някой пита капитана от колко години прави това – от пет, казва той. Изглежда го може. Друга забележителност наблизо е пещера, в която може да се влезе с по-малка лодка. От водата се вижда и манастир, до който се стига и пеша, манастира Мракония (Mănăstirea Mraconia).


На връщане в родината се отбийте и през Видин. През уикенда повечето музейни обекти не посрещат туристи, но все пак може да посетите крепостта Баба Вида, да се разходите в Дунавския парк и да опитате от рибената чорба на двете корабчета-ресторанти.


снимки: Анна Пелова, Петър Стаменков, текст: Анна Пелова (автор в Matador Network)