Как да разкажеш за едно изключително популярно място? Какво да споделиш за едно красиво и запомнящо се изживяване? Това е трудна задача и обикновено се получават банални разкази. Но аз реших да бъда все пак и честен, защото Дубровник няма нужда от фалшива реклама.
Далматинското крайбрежие на Хърватска си има много туристически магнити, но световен хит е Дубровник. Интересът е толкова голям, че градът вече е най-посещаваната туристическа дестинация с 27 туристи на всеки един местен жител през 2024 г. Как се стига до подобни резултати е интересно да се знае.
Университетът в Дубровник беше домакин на световен научен форум за туризъм, на който и аз участвах с доклад. Моята тема беше за кулинарния символ на Стара Загора “свинските уши”, като част от панел за винения и кулинарен туризъм на Балканите. Но когато говорим за свръхтуризъм, ние можем само да мечтаем за подобни мащаби, с които се работи в най-южната част на Хърватска. Ресурсите са ясни – старият град на Дубровник е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Независимо от сериозните поражения по време на сръбските бомбардировки през 90-те години на миналия век, днес бившата средновековна морска република Рагуза напълно се е възстановила и само снимките в няколко фото изложби напомнят за тези драматични моменти от историята на бивша Югославия.
Старият град на Дубровник е наистина забележително място. Само за тридесет години той е загубил две трети от постоянното си население, но се е сдобил със световна слава за туристите от всички континенти. Това донякъде се дължи на политиката на местните власти, които са полагали усилия да привличат туристи чрез различни тактически действия, но и след време се е наложило да въведат непопулярни мерки в борбата със свръхтуризма. Може би най-забележителния план е да бъдат забранени куфарите на колелца в стария град. Те вдигат неприятен шум, а и търкат улиците, които при мокро време стават особено опасни. Затова се налага всяка година през зимата специални машини да създават грапава повърхност по основните пешеходни трасета.
Друг начин за борба с многото туристи накуп е разширяването на активния летен сезон с повече културни събития. Аз лично присъствах на оперна гала в двора на княжеския дворец в края на юни, а там концертите започват още през май и продължават до края на октомври. Разбира се всички искат да присъстват на големия летен фестивал, който продължава шест седмици през юли и август, но тогава градът е наистина претъпкан, температурите са обикновено високи, а цените – за тях трябва да имаме отделен разказ.
И все пак аз се потопих в моите пет дни в Дубровник с желание за работа, разглеждане на музеи и галерии, опитване на местната храна, разговори с хора от туристическия бранш. Направих стратегическия избор да отседна в Стария град, за да усетя изцяло атмосферата. Избрах си място, което е близо до главната пешеходна улица Страдун, буквално на 20 м., но и далече от по-шумната ѝ част, където са повечето заведения. Така можех да ходя до Ректората за моята конференция пеша през портата Пиле само за десетина минути.
Още през втория ден се сдобих с обходен билет за всички градски музеи, който дава шанс за 24 часа да посетиш осем обекта. Всички са в Стария град с изключение на Галерията за съвременно изкуство, която се намира на десетина минути пеша от порта Плоче над плажа Баня. Определено всеки един от обектите си заслужава, но аз най-много се впечатлих от Природонаучния музей и Княжеския дворец. Навсякъде има подходящото отношение към туристите, като уважението е взаимно. Всъщност в Дубровник девизът е „Уважавайте града“. И задължително посетете Морския музей, защото той е може би най-впечатляващото място за местната история и дух.
Кога човек се насища от градската култура на Дубровник? Това става доста бързо, заради шумът, жегата, влагата и хората. Тогава на помощ идват островите и селата наоколо. От пристанището на Стария град има много оферти за целодневни турове с яхта до някой от островите покрай крайбрежието. Ние посетихме трите по-малки острова Колочеп. Лопуд и Шипан. На всеки един от тях има малък плаж, заведения за хранене, тоалетни. На Шипан се насладих дори на винена дегустация на местна семейна изба, където купих и брашно от див шипански рошков, което се използва за сладкиши.
Може би най-запомнящата се вечер беше при посещението на селска механа далеч от тълпите с туристи на половин час път с кола покрай главния път за Сплит. OPG Burum Restaurant в Слано е семеен обект, концепцията му е да предлага само местна свежа продукция, която е от фермата или района. Ние опитахме превъзходно месо, приготвено на жар в подник, свежи салати и цитрусови плодове. Щедро ни почерпиха с домашно вино и три вида домашна ракия.
Храната в Далмация изглежда семпла, но се поднася с много вкус, с изобилие от подправки, сред които доминира розмарина и дафиновия лист. Разбира се рибата и морските дарове са често в менюто, но не бива да се пренебрегват и качествените ястия с агнешко и свинско месо. Плодовете също са важна част от диетата, например много са популярни захаросаните резени от червени портокали, сушените смокини и наровете. Поради засиления туристически интерес цените в по-засуканите ресторанти са доста високи. Местните хора често хапват улична храна, като любимото им място е привечер на пристанището. Аз също опитах на няколко пъти прясна риба с домашен чипс или сандвичи с плескавица и джебапи, като наистина човек може малко да се усамоти на кея или покрай крепостните стени.
Дубровник е място за всякакви туристически експерименти, но човек трябва да ходи там с пълен портфейл и с повечко търпение, а най-добре през пролетта или есента, когато има шанс да усети по-спокойно местната енергия.