Обикаляме из Старият Пловдив с фотографа Тихомира Методиева и търсим занаятчии. Времето е приятно, дюкяните са отворени, обаче почти няма посетители. Знаем за един терзия – майстор на хайдушки носии, който преди време разказваше как ги прави на среща в един клуб в града на тепетата. Решили сме да го издирим и да разкажем за него.
Почукваме на затворената врата и той ни отваря. Иван Тонев – Гърбача има характерно излъчване. Разпитва ни надълго каква ни е идеята. След половин час явно печелим доверието му и се уговаряме да го посетим след няколко дни за снимки и подробен разговор. На тръгване ни споделя, че търси чираци.
Спазваме уговорката и се изненадваме, че Гърбача е точен. Обикновено в Пловдив хората малко закъсняват за срещите, а пък за майсторите занаятчии това сякаш е норма. Но не и за него. Стриктен е. И докато бъбрим с негови колеги в съседна къща на Улицата на занаятите, той рисува табела – търси чираци.
Отправяме се към ателието му. Намира се в красива стара къща, с приятен двор с асма и големи прозорци. Уютно е, не може да се каже, че е разхвърляно, по-скоро е съвсем подредено. Отново нещо не твърде типично за един майстор. Докато Тихича наглася техниката за снимки, Гърбача ни разказва как се запалил да шие носии на ръка. В началото му било като хоби, точно се бил пенсионирал като криминален инспектор и се чудел с какво да си запълва времето. Тогава се включил в един клуб за исторически възстановки и си поръчал да му преправят една стара носия, която купил от антиквар. Не бил особено доволен от резултата – гайтаните били зашити с машина и решил да се опита да шие сам на ръка.
Отнело му близо седем години, за да се сдобие с майсторско свидетелство. А към момента е единственият в България, който шие такива носии с шаяк и гайтан изцяло на ръка. Голям е проблема с промените в Закона за занаятите, заради които след 2011 г. някои от дейностите вече не са занаяти, а те са свързани по между си, за да се получи крайния продукт. Това създава допълнителни финансови трудности пред майсторите.
Разбира се в наши дни човек трудно може да се издържа само с един занаят. Гърбача работи като финансист за застрахователна компания, но повечето от времето си отделя за изработката на хайдушки носии. Обикновено има поръчки за няколко месеца напред и не може да смогне сам. Заради това търси чираци, но желаещи не се намират никак лесно.
Споделя ни, че през 2019 г. едно от най-чаканите събития за него е пускането на филма “Смутни времена” на голям екран. Това е продукция на сдружение “Хайдути”, където членува, а към момента е и байрактар на четата. Във филма са използвани изцяло автентични носии, които само се различават по размерите си, защото преди два века мъжете като цяло са били по-дребни и в по-добра форма, та и носиите се шиели малко по-бързо, отивало по-малко шаяк и вече зависело колко гайтан ще отиде според украсата. Дейността на сдружение “Хайдути” включва и срещи с ученици в часовете на класа, в които те разказват за живота и делото на хайдутите и показват стари носии и въоръжение, както и кратки образователни филми, снимани специално с тази цел.
Разговорът ни се проточва – Гърбача е чудесен събеседник, макар и на моменти да те изпитва с поглед. Но информацията, която ни дава е изключително ценна, а и облечен в стари дрехи си изглежда съвсем като през Възраждането. В онази епоха шиенето на мъжки дрехи на ръка с гайтан и шаяк е в своя апогей. Майсторите работели в собствени дюкяни или шиели по домовете на клиентите си. С навлизането на машините в първите текстилни фабрики, ръчният труд постепенно изчезва. За изработка на една мъжка носия отиват около 300 метра гайтан. Днес гайтан се произвежда в Етъра и в етнографския комплекс в Златоград, а шаяк все още се намира, но и този тип платове стават все по-дефицитна стока.
След две седмици пак се виждаме с Гърбача – пием кафе в Стария град и му давам календара “Ръце и занаяти 2019”. Той се учудва приятно, че сме заковали точно на уговорения ден, а ние му пожелаваме успешна година и се надяваме покрай новия им филм за смутните времена на кърджалиите да си намери и чираци.
Може да посетите Иван Тонев – Гърбача в ателието му на Улицата на занаятите в Стария Пловдив (ул. Стръмна 1а). Повече за него може да прочете тук.
текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Тихомира Методиева – Тихич