Виненият туризъм в България е сред перспективните и развиващи се сектори от икономиката в последните десетина години. Той е част от туристическия продукт на държавата, но все още се губи в цялостния рекламен микс. В една на пръв поглед нулева година за туристическия бранш, винената общност успя да свърши доста полезни неща.
Това е опит за хронологичен обзор на антикризисните действия на държавните институции и винената общност за подпомагане на българския винен туризъм в годината на пандемия. Той се базира на мои теренни наблюдения, проведени количествени и качествени изследвания и включени наблюдения на винени събития през 2020 г.
Годината започна ударно на Трифон Зарезан с организираната от Министерство на туризма кръгла маса за развитието на винения туризъм на 14 февруари 2020 г. в София. На нея се събраха голяма част от експертите в този сектор. По време на дискусията стана ясно, че държавата за поредна година не планира да отдели нито един лев за специализирана реклама, но за сметка на това се разбра, че е регистрирана БАВП – Българската асоциация на винените професионалисти. По време на форума аз представих стратегията за развитие на винения туризъм в Тракийски туристически район, в качеството си на изпълнителен директор на Организацията за управление на тракийски туристически район (ОУТТР).
Месец по-късно, на 13 март 2020 г. бе обявено извънредно положение в страната. Това коренно промени дневния ред на всички заинтересовани страни във винения туризъм. Може би ние имахме късмет, че успяхме да проведем фокус-група на експертите от област Пловдив на 6 март в офиса на ОУТТР. Идеята за това проучване възникна по време на форума в София, който създаде неформални връзки между различни експерти. Резултатите от проучването могат да бъдат прочетени тук.
Продължаването на изследователските усилия с теренни проучвания се отложи за неопределен период напред във времето. В месеците до края на пролетта в ОУТТР решихме да компенсираме с он-лайн анкета на текущото състояние и потребностите във винения туризъм. Проучването придоби национален характер благодарение на доц. Илинка Терзийска от Югозападния университет, винения гид Красимира Кодукова и адвокат Ивана Мурджева. Тръгвайки от Тракия, направихме аналогични допитвания и в останалите винарски райони на страната по идентична методология, а обобщените данни от това проучване могат да се видят тук.
Месец юни на 2020 г. започна с известни надежди, че годината няма да е съвсем загубена за винения туризъм. Проведено бе първото по-голямо събитие – дефилето “Вино и гурме” в Стария град на Пловдив. То бе отложено със седем седмици, но все пак се състоя, макар и в по-камерен състав от гостуващи винарски изби и посетители. Психологически обаче то повлия положително на всички и показа, че все пак летен туристически сезон ще има. Аз участвах там като доброволец и присъствах на всички събития от програмата. В поредица от медийни изяви в този период професионалисти във винения бранш излагаха тезата, че винения туризъм е сред най-безопасните, практикува се на открито и в малки групи.
Вероятно с това би се изчерпало всичко, ако не беше един стратегически разговор в началото на месеца в офиса на ОУТТР в Пловдив. Две от участничките в мартенската фокус група (Красимира Кодукова и Гергана Тодорова) искаха да споделят една идея за организиране на международен ден на сорта мавруд. Подобна идея за винено събитие, свързано с конкретен местен сорт, се коментира в интернет пространството от няколко години.
Аз насърчих желанието им да лансират публично тази идея и реших да ги подкрепя в лично качество като изследовател и чрез институционалната подкрепа на ОУТТР. Планирахме поредица от терени проучвания на винарски изби в Тракия, преработващи сорта мавруд, които реализирахме през юли и август. В последната фаза от тези посещения към екипа ни се присъедини и доц. Красимира Кръстанова, етнолог и декан на Философско-историческия факултет към Пловдивския университет. Целта на тези теренни наблюдения бе да проверим до каква степен избите в района биха се включили в организацията и провеждането на поредица от събития за винени туристи с фокус върху традиционния сорт мавруд. В края на лятото организирахме среща на експерти в по-широк формат по метода “мозъчна атака”, на която генерирахме допълнителни идеи. Този процес по привличане на нови съмишленици за реализиране на Международния ден на мавруда продължава и в момента. Цялостната организация на инициативата “Международен ден на мавруда” вече е поета от екипа на БАВП.
Лятото на 2020 г. позволи да се реализират и други интересни инициативи, като например премиерата на Карта за винен туризъм в Североизточна България, която обединява усилията на десетина изби и винени барове между Варна и Велико Търново, а координатор на проекта е Анелия Христова от Русе. В международен план дойде признанието за “Вила Мелник”, която попадна в престижна международна класация сред 50-те най-добри дестинации за винен туризъм в света. Избите от района на Мелник се опитват да изграждат общ бранд за винен туризъм от 2016 г. чрез Картата им “Мелник – винени маршрути”, създадена по инициатива на Милица Зикатанова, маркетинг директор на “Вила Мелник”. Като част от приетата стратегия за развитие на Тракийски туристически район създадохме интерактивна карта за винен туризъм с 50 винарски изби от Тракийската низина, която е активна на сайта на ОУТТР и може да се види тук.
Въпреки всички тези полезни нови продукти, виненият туризъм като цяло не се развиваше в пълния си обем поради голямата липса на международните туристи, които формират около 60% от посетителите на винарските изби в страната. Опит за допълнително стимулиране на интереса от страна на българите бяха събитията на открито “Августиада” (Стара Загора), “Вино, национални храни и туризъм” (Добрич) и “Дефиле на младото вино” (Пловдив), които добавиха своя принос към представянето на вината на българските изби сред по-широката публика през есента. За съжаление най-мащабното винено събитие в България в последните години “ДиВино” не се проведе в края на месец ноември, въпреки че беше планирано да се отбележи неговото десето юбилейно издание.
От гледна точка на държавното управление се появи положителен импулс след встъпването в длъжност на Марияна Николова като министър на туризма през лятото. След половин година писмена кореспонденция между ОУТТР и ведомството, от МТ отпуснаха средства за организацията на голяма конференция за винен и културен туризъм в Пловдив, която бе планирана и трябваше да се проведе от екипа на Тракийски туристически район в средата на месец ноември. Аз участвах в оперативната организация на конференцията до края на октомври. За голямо съжаление това събитие бе отменено седмица преди провеждането му поради настъпващата втора вълна на Ковид-19 в страната. Но за първи път от доста време държавното управление на туризма реагира адекватно на усилията на един конкретен туристически район да събере на едно място различни експерти във винения туризъм от цялата страна, които да споделят своя опит от годината и да начертаят алгоритъм за действие при новите условия.
Положителните сигнали от страна на държавата продължават и в работата им с професионалистите във винения сектор. Цялостната организация за Международен ден на мавруда се пое изцяло от БАВП, което включва изработване на концепция, маркетинг и реклама. В средата на февруари 2021 г. в Асоциацията получиха официално писмо за патронажна подкрепа от страна Министерството на туризма. Това дава изключително голям шанс през месец октомври 2021 г. да се проведе първото по рода си и мащабите за България събитие във винения туризъм. Допълнителен принос към идеята добавят и някои винени технолози. Например Ламбрин Топузлиев, който е част от екипа на Експерименталната изба на Аграрния Университет в село Брестник, отдавна работи теоретично и практически по изследване на шестте клона на сорта мавруд, които се намират в масивите на избата. Не е тайна, че ампелографската сбирка на АУ е сред най-богатите в Европа с 450 сорта грозде.
Успешни експерименти със сорта мавруд се правят и в редица винарски изби около Пловдив и Асеновград. По време на теренните проучвания през лятото бях впечатлен от трансфера на технология, който се осъществява в изба “Загрей”. В проведено интервю с екипа технолози на избата, те споделиха как са взаимствали технология от област Венето в Северна Италия за производството на висококачествено вино от сорта мавруд. По същество това е “гаражна” технология, не само заради бутиковия резултат, но и буквално в първите няколко реколти те са използвали гаража на собственика на избата за начало на технологичния процес. Тези и други любопитни факти са част от научно-приложната информация, която екипа на БАВП използва за популяризиране на Международен ден на мавруда.
Националните медии през 2020 г. също обръщаха по-често внимание на темата винен туризъм. Тук трябва да отбележим значимия принос на БНР Христо Ботев и рубриката “Вкусът на истината” с водещ Ивана Мурджева, в която всяка седмица през 2021 г. ще се представя историята на едно българско вино чрез интервю с неговите създатели.
Всичко това се случи в една на пръв поглед лоша година. Нека си пожелаем 2021 година за винения сектор и да е успешна и да имаме добра реколта през есента. А междувременно през лятото можем да отделим повече време за винен туризъм, защото това е емоционален, незабравим и относително безопасен начин да бъдем сред природата. За хората от бранша остава тихата им борба да прокарат някои наложителни законови промени, като например разписването на правилник как се практикува винен туризъм съгласно Закона за туризма, както и легитимирането на дейността “винен гид” в списъка с професии в България.
Гавраил Гавраилов
Авторът е доктор по социология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Бивш изпълнителен директор на Тракийски туристически район и водещ на рубриката за социално предприемачество „Има ли мегдан“ на БНР Програма „Хоризонт“.
Това е опит за хронологичен обзор на антикризисните действия на държавните институции и винената общност за подпомагане на българския винен туризъм в годината на пандемия. Той се базира на мои теренни наблюдения, проведени количествени и качествени изследвания и включени наблюдения на винени събития през 2020 г.
Годината започна ударно на Трифон Зарезан с организираната от Министерство на туризма кръгла маса за развитието на винения туризъм на 14 февруари 2020 г. в София. На нея се събраха голяма част от експертите в този сектор. По време на дискусията стана ясно, че държавата за поредна година не планира да отдели нито един лев за специализирана реклама, но за сметка на това се разбра, че е регистрирана БАВП – Българската асоциация на винените професионалисти. По време на форума аз представих стратегията за развитие на винения туризъм в Тракийски туристически район, в качеството си на изпълнителен директор на Организацията за управление на тракийски туристически район (ОУТТР).
Месец по-късно, на 13 март 2020 г. бе обявено извънредно положение в страната. Това коренно промени дневния ред на всички заинтересовани страни във винения туризъм. Може би ние имахме късмет, че успяхме да проведем фокус-група на експертите от област Пловдив на 6 март в офиса на ОУТТР. Идеята за това проучване възникна по време на форума в София, който създаде неформални връзки между различни експерти. Резултатите от проучването могат да бъдат прочетени тук.
Продължаването на изследователските усилия с теренни проучвания се отложи за неопределен период напред във времето. В месеците до края на пролетта в ОУТТР решихме да компенсираме с он-лайн анкета на текущото състояние и потребностите във винения туризъм. Проучването придоби национален характер благодарение на доц. Илинка Терзийска от Югозападния университет, винения гид Красимира Кодукова и адвокат Ивана Мурджева. Тръгвайки от Тракия, направихме аналогични допитвания и в останалите винарски райони на страната по идентична методология, а обобщените данни от това проучване могат да се видят тук.
Месец юни на 2020 г. започна с известни надежди, че годината няма да е съвсем загубена за винения туризъм. Проведено бе първото по-голямо събитие – дефилето “Вино и гурме” в Стария град на Пловдив. То бе отложено със седем седмици, но все пак се състоя, макар и в по-камерен състав от гостуващи винарски изби и посетители. Психологически обаче то повлия положително на всички и показа, че все пак летен туристически сезон ще има. Аз участвах там като доброволец и присъствах на всички събития от програмата. В поредица от медийни изяви в този период професионалисти във винения бранш излагаха тезата, че винения туризъм е сред най-безопасните, практикува се на открито и в малки групи.
Вероятно с това би се изчерпало всичко, ако не беше един стратегически разговор в началото на месеца в офиса на ОУТТР в Пловдив. Две от участничките в мартенската фокус група (Красимира Кодукова и Гергана Тодорова) искаха да споделят една идея за организиране на международен ден на сорта мавруд. Подобна идея за винено събитие, свързано с конкретен местен сорт, се коментира в интернет пространството от няколко години.
Аз насърчих желанието им да лансират публично тази идея и реших да ги подкрепя в лично качество като изследовател и чрез институционалната подкрепа на ОУТТР. Планирахме поредица от терени проучвания на винарски изби в Тракия, преработващи сорта мавруд, които реализирахме през юли и август. В последната фаза от тези посещения към екипа ни се присъедини и доц. Красимира Кръстанова, етнолог и декан на Философско-историческия факултет към Пловдивския университет. Целта на тези теренни наблюдения бе да проверим до каква степен избите в района биха се включили в организацията и провеждането на поредица от събития за винени туристи с фокус върху традиционния сорт мавруд. В края на лятото организирахме среща на експерти в по-широк формат по метода “мозъчна атака”, на която генерирахме допълнителни идеи. Този процес по привличане на нови съмишленици за реализиране на Международния ден на мавруда продължава и в момента. Цялостната организация на инициативата “Международен ден на мавруда” вече е поета от екипа на БАВП.
Лятото на 2020 г. позволи да се реализират и други интересни инициативи, като например премиерата на Карта за винен туризъм в Североизточна България, която обединява усилията на десетина изби и винени барове между Варна и Велико Търново, а координатор на проекта е Анелия Христова от Русе. В международен план дойде признанието за “Вила Мелник”, която попадна в престижна международна класация сред 50-те най-добри дестинации за винен туризъм в света. Избите от района на Мелник се опитват да изграждат общ бранд за винен туризъм от 2016 г. чрез Картата им “Мелник – винени маршрути”, създадена по инициатива на Милица Зикатанова, маркетинг директор на “Вила Мелник”. Като част от приетата стратегия за развитие на Тракийски туристически район създадохме интерактивна карта за винен туризъм с 50 винарски изби от Тракийската низина, която е активна на сайта на ОУТТР и може да се види тук.
Въпреки всички тези полезни нови продукти, виненият туризъм като цяло не се развиваше в пълния си обем поради голямата липса на международните туристи, които формират около 60% от посетителите на винарските изби в страната. Опит за допълнително стимулиране на интереса от страна на българите бяха събитията на открито “Августиада” (Стара Загора), “Вино, национални храни и туризъм” (Добрич) и “Дефиле на младото вино” (Пловдив), които добавиха своя принос към представянето на вината на българските изби сред по-широката публика през есента. За съжаление най-мащабното винено събитие в България в последните години “ДиВино” не се проведе в края на месец ноември, въпреки че беше планирано да се отбележи неговото десето юбилейно издание.
От гледна точка на държавното управление се появи положителен импулс след встъпването в длъжност на Марияна Николова като министър на туризма през лятото. След половин година писмена кореспонденция между ОУТТР и ведомството, от МТ отпуснаха средства за организацията на голяма конференция за винен и културен туризъм в Пловдив, която бе планирана и трябваше да се проведе от екипа на Тракийски туристически район в средата на месец ноември. Аз участвах в оперативната организация на конференцията до края на октомври. За голямо съжаление това събитие бе отменено седмица преди провеждането му поради настъпващата втора вълна на Ковид-19 в страната. Но за първи път от доста време държавното управление на туризма реагира адекватно на усилията на един конкретен туристически район да събере на едно място различни експерти във винения туризъм от цялата страна, които да споделят своя опит от годината и да начертаят алгоритъм за действие при новите условия.
Положителните сигнали от страна на държавата продължават и в работата им с професионалистите във винения сектор. Цялостната организация за Международен ден на мавруда се пое изцяло от БАВП, което включва изработване на концепция, маркетинг и реклама. В средата на февруари 2021 г. в Асоциацията получиха официално писмо за патронажна подкрепа от страна Министерството на туризма. Това дава изключително голям шанс през месец октомври 2021 г. да се проведе първото по рода си и мащабите за България събитие във винения туризъм. Допълнителен принос към идеята добавят и някои винени технолози. Например Ламбрин Топузлиев, който е част от екипа на Експерименталната изба на Аграрния Университет в село Брестник, отдавна работи теоретично и практически по изследване на шестте клона на сорта мавруд, които се намират в масивите на избата. Не е тайна, че ампелографската сбирка на АУ е сред най-богатите в Европа с 450 сорта грозде.
Успешни експерименти със сорта мавруд се правят и в редица винарски изби около Пловдив и Асеновград. По време на теренните проучвания през лятото бях впечатлен от трансфера на технология, който се осъществява в изба “Загрей”. В проведено интервю с екипа технолози на избата, те споделиха как са взаимствали технология от област Венето в Северна Италия за производството на висококачествено вино от сорта мавруд. По същество това е “гаражна” технология, не само заради бутиковия резултат, но и буквално в първите няколко реколти те са използвали гаража на собственика на избата за начало на технологичния процес. Тези и други любопитни факти са част от научно-приложната информация, която екипа на БАВП използва за популяризиране на Международен ден на мавруда.
Националните медии през 2020 г. също обръщаха по-често внимание на темата винен туризъм. Тук трябва да отбележим значимия принос на БНР Христо Ботев и рубриката “Вкусът на истината” с водещ Ивана Мурджева, в която всяка седмица през 2021 г. ще се представя историята на едно българско вино чрез интервю с неговите създатели.
Всичко това се случи в една на пръв поглед лоша година. Нека си пожелаем 2021 година за винения сектор и да е успешна и да имаме добра реколта през есента. А междувременно през лятото можем да отделим повече време за винен туризъм, защото това е емоционален, незабравим и относително безопасен начин да бъдем сред природата. За хората от бранша остава тихата им борба да прокарат някои наложителни законови промени, като например разписването на правилник как се практикува винен туризъм съгласно Закона за туризма, както и легитимирането на дейността “винен гид” в списъка с професии в България.
Гавраил Гавраилов
Авторът е доктор по социология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Бивш изпълнителен директор на Тракийски туристически район и водещ на рубриката за социално предприемачество „Има ли мегдан“ на БНР Програма „Хоризонт“.