След шумно рекламирана кампания, кулинарно-винената карта “Сподели България” е вече факт. Целта ѝ е да се популяризира България в глобалната мрежа, което да ни превърне в туристическа дестинация за четири сезона. Това вече създава зони на конфликт и напрежение сред местни общности.

През есента на 2017 г. публично е оповестена идеята за създаване на винено-кулинарна карта на страната под името “Сподели България”. Зад проекта стоят две държавни институции – Министерството на туризма и Министерството на земеделието, храните и горите. Веднага след като бе представен първоначалният вариант, се появиха отрицателни реакции на местно и национално ниво.


През пролетта на 2018 г. стартираха публични дискусии на кръгли маси из страната, където много от конфликтните моменти в проекта бяха дискутирани и подложени на обсъждане. Междувременно стана ясно, че под името “Share Bulgaria” вече съществува гражданска инициатива за популяризиране на природните красоти на страната в интернет пространството.


“Сподели България” – между добрите намерения и погазването на закона.


Идеята на проекта е да се изградят 12 винено-кулинарни маршрута из страната, които да комбинират в обща туристическа карта местните традиции в производството на вино и храни. Закона за културното наследство дефинира какво обхваща това поле и как се работи с него. За съжаление има несъвместимост между изискванията на “Закона за културното наследство” и подхода на работа на двете ведомства. В Чл. 3. (1) ясно се посочва, че “този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи: децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство, публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.”

Територията на България е разделена на пет лозаро-винарски региона. Особено парадоксално е положението на Ивайловградската покрайнина, която се намира в регион Тракийска низина, в неговия най-източен край. В последните години гражданственост доби понятието ” винен регион Сакар”, заради уникалност на тероара около и покрай долината на река Марица в нейното долно течение на територията на страната, граничеща на север с планината Сакар. В тази територия попадат различни винарски селища от община Харманли на запад (Коларово, Изворово), до община Свиленград на изток (Левка, Мезек). Община Ивайловград е с голяма територия, но подходящите площи за отглеждане на лозя са малко и се намират в нейните най-източни части до границата с Гърция. Тези масиви са отдалечени поне на 50 км от зоната, известна като “винен регион Сакар”. Вероятно от Министерството на земеделието, храните и водите са приели Ивайловградската покрайнина като част от “винен регион Сакар” и от Министерството на туризма са приели безкритично това. Така Ивайловград се появява на две места в проекта “Сподели България”.

В маршрут 6 (регион Сакар), са дадени тези предложения: “Димитровград, Ивайловград, Свиленград . Червено вино – Мерло, Храни – Сусамов тахан и тахан халва от Ивайловград и Харманли, катък, сач с различни видове месо, кавърма в глинен съд, домашна луканка от три вида месо, скара.”

В маршрут 12 (регион Източни Родопи) четем следното: “Хасково, Кърджали, Ивайловград, Вино – Каберне фран, Мерло, Тамянка и Кехлибар, Храни – Родопско чеверме, пататник, клин – родопска баница със сварен ориз, родопски сач с три вида месо, родопска пастърва, тикълник, смидаль, зелник – баница със зеле, тракийски сарми, салата от смилянски боб, къпана баница, домашно кисело мляко.”

Първата остра реакция срещу проекта “Сподели България” се появи от страна на членове на местен инициативен комитет от долината на Горна Арда, който управлява защитената словна марка “Смилянски фасул”. За това има сертификат от 2007 г., издаден от Министерството на земеделието, храните и горите, който има удължен период на валидност до 2024 г. От инициативния комитет негодуват чрез отворено писмо до министъра на туризма относно погрешното използване на наименованието “салата от смилянски боб”.

Министърът на туризма отговаря така: “Забележително е, че тези продукти се споменават в дестинациите, а това ще направи региона още по-популярен. Всяко излишно и буквално вторачване на местните общности би помрачило добрия замисъл и целта на проекта – да улови духа и общото за географските части на България. В този смисъл смилянския фасул безспорно е завоевание на Смилян, но е и гордост за целия Родопски край.”

Нарушаването на словната марка, както и територията на нейната защита – долината на Горна Арда, която се намира на повече от 80 км от началото на територията на Източни Родопи (административна област Кърджали) е меко казано скандално. Словната марка е издадена чрез документ на едно от двете ведомства и подкрепя традиционна местна аграрно-кулинарна практика, която се експлоатира и чрез стратегията за развитие на местната туристическа икономика по долината на Горна Арда. Там има Музей на смилянския фасул, кулинарен празник на фасула и единен етикет при продажбата на смилянски фасул, изработен през 2004 г. от известния български художник проф. Серезлиев, родом от село Чокманово. Всичко това е базирано на изследване на местните символи, направено през 2004 г. от инициативния комитет.

Естествената реакция на местната общност от долината на Горна Арда спрямо грубото показване на нормативни документи и съществуващи местни традиции, не е единствена. За тях словната марка “Смилянски фасул” е резултат от един дълъг и сложен процес на сплотяване и създаване на кооперативна форма на устойчиво използване и развитие на ограничени природни ресурси.

Протестна реакция има и около името на проекта “Сподели България”. Фондация “Интерактивна България”стартира инициатива за популяризиране на България в интернет чрез отворена платформа за споделяне на панорамни снимки под името “Share Bulgaria”. След появата на държавния проект, от фондацията декларират желание да отстояват името на инициативата си, което не е било патентовано, именно заради философията на свободното споделяне на информация. Тяхната кампания стартира две години преди едноименния идеен проект “Сподели България”. Министърът на туризма заявява, че след като няма запазено име в патентното ведомство, то е свободно за ползване. Но при изписване на името в електронните търсачки на английски език, излиза адреса на сайта на фондацията sharebulgaria.net.

Има ли туризъм в кулинарно-винената карта на България?

Когато говорим за туризъм, не бива да забравяме, че туристите могат да опитат от кулинарните предложения в проекта “Сподели България” само на места за обществено хранене или в къщи за гости, където те са настанени. Това са допълнителни ограничения, които създават невъзможност да се намерят повечето от предложенията от двата регионални маршрута, в които попада Ивайловградската покрайнина.


В региона на Маджарово, който е туристическа емблема на регион Източни Родопи, но дори не се споменава в проекта. Там живеят потомци на бежанци от Егейска Тракия, които се заселват в района след 1912-13 г. При тях характерни ястия са къпана баница, клин, долми (сарми), пълнено агне на пещ, кисело мляко, саралия. Поради общественото столово хранене в рудодобивните предприятия в периода 1950-1998 г., като част от вече наложената кулинарна традиция са добавени ястията тас кебап, мусака и скара (предимно кюфтета и кебапчета). В последните години са правени опити за налагане в къща за гости в района чужди за местната кулинарна традиция ястия като например телешко или заешко в тиква. Но като цяло местната кулинарна традиция в домашната кухня е трудна за предлагане на туристи в местата за изхранване, може би с едно изключение, което представлява “Центъра за защита на дивите птици” в Маджарово, където се предлага домашна кухня при предварителна заявка.

В региона на Ивайловград, една динамично развиваща се дестинация в последните години, желанието да се предлага традиционна местна храна на туристите е все още трудно осъществимо. Като цяло няма ресторанти, където да се предлагат традиционни местни ястия. Изключение е къща за гости с ресторант в село Мандрица, където има няколко претендиращи да бъдат албански ястия в менюто на обекта. Само в една къща за гости в кв. Лъджа на Ивайловград се предлагат местни специалитети (кашник, долми, саралия), но това е по-скоро изключение, отколкото практика. В двете таханджийници в Ивайловград и Пелевун може да се дегустира и закупи на място характерния само за района сусамов тахан от печен сусам от традиционен местен сорт. Единствената възможност да се опитат традиционни местни ястия от туристи е кулинарния фестивала “Кулинарното наследство на Тракия”, който се провежда веднъж годишно през септември в Ивайловград.

Да погледнем в светлото бъдеще – съдбата на “Сподели България”

Защо този проект се прави от дистанция и в противоречие с местните кулинарни традиции? Защо това е в разрез с философията на Закона за културното наследство, регламентиращ правно това поле? Защо налагането на продукти и услуги “отвън” е неефективен и много често водещ до конфликти с местните общности? Има ли светло бъдеще пред “фолклорната икономика” в България? Предстои да търсим отговори на всички тези въпроси. Като цяло обаче кулинарно-винената карта вече се усеща възкисела и прогнила на вкус.