Късен следобед в етнографския комплекс на Златоград. Влизаме в тъкачницата. Очакваме жена, която да продава черги. Намираме симпатичен мъж на средна възраст, който тъче. Довършва малка сувенирна чанта и бърза да се прибира в къщи. Уговаряме се да го заснемем на следващата сутрин. Обещава да наснове нишки и да ни покаже как се тъче с кори.

На следващия ден сме се заредили с въпроси и търпение. Тъкането с кори е бавно нещо. Но Николай Чолаков е забавен разказвач и има какво да ни сподели. Иначе е от близкото село Старцево, което е най-многолюдно в Смолянска област. Почти четири десетилетия се занимава с текстил, работил е във фабриката в Златоград, създал и цеха в Старцево навремето. В един момент май се уморил от ръководни длъжности и решил да работи с ръцете си. Така се озовал в тъкачницата на етнографския комплекс. Почнали в ателието със съпругата му и явно са доволни. Работят художествен текстил и се радват на голям интерес сред туристите. А те са стотина хиляди на година и се увеличават.


Николай ни разказва, че изработването на тъкани в българските къщи до Възраждането е домашно задължение. Тъкането на стан е част от ежедневието на младите момичета. Важна част от носията е текстилния колан, на който се окачват пафтите. Тъкането на ръка с кори е сложно умение. Най-добрите майстори могат да работят едновременно с няколко десетки нишки. Той ни демонстрира с 18 кори и честно казано ставаме малко разногледи. А през това време и си бъбрим.


Питаме го за децата му, къде са, с какво се занимават. Всички били на гурбет. И трите, като две от тях се устроили в Шотландия. Явно Родопите не ги привличат. Не им се работило тежка ръчна работа. Звучи малко тъжно това, явно няма кой да наследи занаята. Темата го натъжава затова сменяме в друга посока.


Питаме го за местните хора, за пришълците и миньорите навремето. Той си спомня и по-добри времена за Златоград и селата, но и сега е благодарен как се се възражда стария град. Признателен е на Александър Митушев, създателя и собственик на комплекса. Докато сме в града чуваме разнопосочни мнения за него, но явно действа със замах и гледа да развива модерен бизнес. Интересно е, че всичко се вписва около занаятите, а Николай е едно от лицата на комплекса. И докато си мисля това, Тихомира Методиева продължава да снима ръцете му. Той има красиви ръце, може да се каже дори женствени.


След време тези ръце избираме за корица на нашия календар. Сякаш не тъкат с кори, а създават музика от разноцветни нишки. Колоритът им е впечатляващ, и може би е жалко, че вместо на колан с пафти, ще бъдат използвани нарязани на парчета за сувенири с малък чан на тях. Пазарът е преди всичко, а в Златоград той се върти около туристите. Децата на района са на гурбет в чужбина – една типична гледка за повечето малки общини в България. И може би все пак има доза оптимизъм – виждаме го в очите на този родопчанин от Старцево, който създава цветна музика с ръцете си.

текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Тихомира Методиева – Тихич