Наскоро посетихме много интересен екстремен винен тур в Сакар, кръстен “4х4”. По време на тази обиколка ни хрумна да обобщим нашия туристически опит с винените изби в България. За масовия българин посещението на винена изба може би не е сред най-впечатляващите възможности за уплътняване на свободното време. Но у нас вече съществува известно винено общество, в което се споделя информация, впечатления и усещания.

В световен мащаб винения туризъм се развива все по-масово. Много от малките изби в Австралия, Калифорния и в някои страни на Европа и Южна Америка разчитат все повече на посещенията от туристи на място, за да реализират своята винена продукция. Интересно е какво се случва с винения туризъм в България и дали има особености, характерни за нашата страна.

В България винения туризъм сякаш се развива, но и не съвсем. Резервите идват от страна на твърде многото законови ограничения и изисквания, които може би на много места не се и спазват така стриктно. За туристите тези подробности не са толкова важни, но винаги е хубаво да има все пак зала за дегустации и чиста тоалетна в една винарска изба.

Добрите примери от регионите

България е винена страна, но все пак си има някои ограничения и при винените региони. Например Софийското поле не става за отглеждане на грозде, въпреки че в него живеят повечето от консуматорите на качествени вина у нас. Това е в известен смисъл парадокс, около който обаче се крият възможностите за винен туризъм. Въпросът е как да се накарат всички тези любители на виното от столицата и близката ѝ околност да пропътуват няколко часа до винените изби?

Първото условие е да има актуална информация и атрактивни цели за едно такова пътуване. Пионери в създаването на обща винена карта на цял един регион са избите от долината на Струма, които представиха през 2016 г. винена карта на Мелнишкия регион. Така се обединиха усилията на доста от местните изби за привличане на туристи. Година по-късно избите от района на Южен Сакар в община Харманли направиха общ винен тур за екстремисти, в който ние се включихме при второто му издание. Северозападните винари от района на Видин и Белоградчик пък създадоха обща марка вино “Нортикум”, което събира в една бутилка виното от седем изби. Примерите за регионални продукти вероятно ще се множат, но това е пътят за създаване на добро име и верни потребители.

Разделението по оста Север-Юг

За незапознатите бъдещи винени туристи страната ни изглежда едно цяло, но в климатично отношение Стара планина създава значителни разлики между севера и юга на България. Това разбира се се отразява и на характеристиките на виното, което се произвежда от двете страни на Балкана. Прието е през 2005 г. това разделение във винено отношение да се представя като два основни региона за производство на регионални вина (Дунавска равнина и Тракийска низина). В по-старо райониране на страната от 1960 г. е имало пет лозаро-винарски региона. Но природните условия се променят, което рефлектира и върху гроздето и виното.

Така например долината на една река може да направи сериозни разлики в тероара ( комплексните особености на един микрорайон за производство на грозде и вино). Такъв е примерът с река Марица, която пресича в долното си течение Южна Тракия между планините Сакар и Източни Родопи. Само на десетина километра около Харманли, Любимец и Свиленград условията са различни, което се дължи на климатичното въздействие на речната долина и различния почвен състав. Като цяло на много малка площ в България могат да се наблюдават различни тероарни особености, което прави винения туризъм толкова интересен у нас, а производството на хубаво вино истинско приключение.

В Южна България винения туризъм е доста по-развит към този момент, инвестициите в качествена инфраструктура – хотели, изби, пътища и всичко останало са относително повече. Разбира се и на север има добри примери, но като цяло за качествен туризъм са нужни наистина добри пътища. Бързият достъп по магистрала до винените изби създава много конкурентни предимства за избите в Мелнишко или Южен Сакар, за разлика от тези във Видинско, докъдето разстоянието е същото, но се пътува поне с час и половина повече. Освен това за сигурен достъп до избите трябва да се разчита на собствен транспорт, а големите туристически групи понякога са доста шумни, особено след посещение на няколко изби в рамките на един ден.

Приносът на държавата

Освен да създава регулации и ограничения, държавата се опитва и да помага. През есента на 2017 г. стартира шумно рекламирана кампания за кулинарно-винена карта “Сподели България”. Тя има две основни цели – да се популяризира България в глобалната мрежа, което е основна цел в дейността на Министерството на туризма и да се развие винения и кулинарен сектор, основна цел за Министерството на земеделието, храните и горите. Проектът обаче създаде парадоксална ситуация с интерпретирането на културното наследство – Ивайловград едновременно попадна в два регионални маршрути – Сакар и Източни Родопи. Подобен прецедент може да се случи може би само у нас.


Интересно е, че малките винарски изби от Южен Сакар държат да се обособят в отделен винен регион, отхвърляйки сегашната си принадлежност към Тракийската низина. За сметка на това държавните органи им присламчват и Ивайловградската покрайнина, която по кулинарни и еноложки традиции няма нищо общо нито с Тракия, нито със Сакар. Да не говорим, че достъпа през пътищата на България до Ивайловград може да бъде кошмарен, затова всички предпочитат обходните маршрути през Северна Гърция. Така се развива съседската дружба и вероятно вече се оформя нов трансграничен регион за винен туризъм по най-долното течение на река Марица, която в Гърция е известна като Еврос.


Най-важни са туристите

Всички тези особености на българския винен сектор нямат отношение към крайния потребител. Туристите искат да бъдат доволни от преживяването, да достигат бързо и безопасно до винарските изби, да има къде да хапнат и да отседнат в близост до тях. Може би в цяла България има не повече от една дузина винарски изби, които предлагат наистина качествена комплексна услуга, която да позволи да се остане няколко дни в района на лозята и избата. Но както вече отбелязахме, все още и виненото общество е сравнително малобройно, така че нещата се балансират.


Какво е все пак бъдещето на винения туризъм? От една страна избите ще се множат, вероятно и инвестициите в по-добри условия и услуги за туристите също. Вече се забелязва подобна динамика в Сакар, Долината на Струма, покрай Черноморието и около река Дунав. Засега все още има огромен дефицит на актуална информация, която да се създава от независими източници. Виненото общество може би е задоволено откъм актуални данни за вината от новата реколта, но сред по-масовата публика все още няма изградена потребност да бъдат винени туристи, да си изграждат култура на дегустиране и оценяване на труда на винарите, както и да бъдат активна част от развитието на продуктите им.

Няколко посоки с цел винен туризъм:

1. Долината на Струма – там има поне седем малки или по-големи изби с достъп за туристи, а подобен тур може да започне във “Вила Мелник”, където ще ви разкажат как им е хрумнало да направят винената карта на региона.
2. Южен Сакар – района на Харманли и Свиленград предлага цялостност в разнообразието, а старт от изба “Братанови” ще ви даде възможност да разберете как се е възродил българския сорт тамянка благодарение на тях след 2010 г.
3. Дунавска България – това обхваща много и разнообразни възможности. Едно преминаване по стария крайдунавски римски път ще ви докосне до изби като “Шато Бургозоне” край Оряхово и “Седем поколения” край Русе.
4. Непознатият Североизток – там може да почнете от малките изби около Шуменското плато (например “Джобкови” в село Хан Крум), да продължите към “Изба Варна” край Кичево, нагоре по северния бряг е избата в Българево, а на юг е “Шато Полихронови” край Бяла
5. Родопската яка на юг от Пловдив- този регион е характерен с добрите си червени вина и като естествения тероар за сорта мавруд. Актуалната винена карта за региона е от 2015 г. Разчитайте повече на вашата находчивост и започнете от “Вила Юстина” или избите в Брестовица, откъдето вече ще разпитвате за следващите си цели в региона.
6. Долината на розите – от Сопот до Сунгурларе има интересни изби за посещение. Бихме ви препоръчали да започнете от “Шато Копса” и да финиширате в “Зеланос”.
7. Северозападни винари – избите в обединението “Нортикум”, сред които трябва да не пропускате “Боровица” и “Новоселска гъмза”.

Може да се доверите и на някой от малкото специализирани за винен туризъм туроператори, но като цяло това оскъпява вашето пътуване или трябва да сте по-голяма група. По-интересно е да сте с приятели и личен транспорт, но винаги трябва да има някой, който да е трезвен, за да шофира. Така поне ще купите повече вино за вкъщи. За дегустации обикновено избите искат предварителна заявка, сериозните си имат поне сайт и актуален телефон за връзка, а някои от най-големите дори служител, който посреща и развежда гостите.