В края на всяка година човек си прави равносметка. 2021 беше съвсем необикновена, за първи път през този век човечеството започна и завърши една година в условия на пандемия. Но въпреки страховете и противоречивите настроения, появиха се плахи надежди за бъдещето на планетата.
Ковид-19 даде глътка въздух на политическите елити по света. Лидерите на много страни отдавна бяха загубили доверието на своите граждани, но вируса им даде шанс да управляват и налагат ограничения. След като ваксините започнаха да действат, хората усетиха нужда от промяна. В България тази промяна дойде по изненадващ начин, но закономерно върна страната към желания от повечето българи път на демокрация. Въпреки социалните неравенства и усещането за безпътица и трайна бедност. Как ще продължи желанието за промяна предстои да видим, но пътят е ясен.
Планетата все повече има нужда от зелени решения, които да дадат шанс на следващите поколения да живеят нормално. Очертава се съвсем скоро повечето хора да се превърнат в екологични активисти. Нещо, което до преди десетина години изглеждаше твърде авангардно. Но и аз така го усетих по себе си през тази година, която ме запозна със забележителни личности. Сред тях повечето се оказват и екоактивисти, на локално или глобално ниво. Радвам се, че имам шанса да участвам в създаването на превърналата се вече в емблема рубрика “Има ли мегдан“.
В международен план искам да спомена забележителните ни разговори с нобеловия лауреат за мир Мухамад Юнус и социалния предприемач Роб Хопкинс. Благодарение на тях имахме възможност да помислим за световното неравенство, борбата с бедността и безработицата, ролята на младите хора за бъдещето на планетата и как може да се направи екологичния преход в нашия квартал или град. Вълнуващи бяха срещите с Жан-Клод Менш и Спирос Арсениу. Първият е кмет на френската община Юнгерсайм, а вторият е ръководител на програмата Интеррег за Северна Гърция. Те разказаха за зеления преход в една община и един природен парк между три държави.
Подобни ярки примери има и в България. Похвална е дейността на новата платформа за етична икономика ecohub и нейния идеолог Тодор Славов, който е част от екипа на екологично сдружение “За Земята”. Поздравления заслужават и инициаторите на наградата за зелена журналистика “Див Кестен”, сред тях Анелия Павлова. Зелените мигранти Катрин Цанев и Апостол Апостолов също дават добър пример с усилията си да превърнат две български села в дестинации за зелено предприемачество.
И понеже неизбежно говорим за туризъм, кризата създаде нови пазарни ниши, някои от тях около река Дунав. Годината даде старт на много интересни инициативи, сред тях можем да споменем имената на Кристиян Якимов от Тутракан, Евтим Стефанов от Белоградчик, Радослав Йорданов от Свищов и Сашо Попов от Русе. И разбира се да не пропуснем новите идеи на хижаря Станислав Стефанов, автор на незабравимия календар с гъби на сайта ruralbalkans.com за 2018 г. Сър Стенли и през 2022 отново залага на темата за гъбите, но не само!
Глобалните климатични заплахи създават находчиви локални решения. Това сякаш е големият извод от 2021 г. И дано пандемията скоро отшуми, за да може повече хора да бъдат част от тези промени.
снимка: Тихомира Методиева