Една седмица в Братислава и околностите – решението дойде съвсем спонтанно. Планирането на подобна разходка за началото на август е оптимално време да ти се случат много неща, далеч отвъд първоначалните планове.

Столицата на Словакия е сравнително голям за нашите представи град и четвъртата по големина столица по течението на Дунав. Достатъчно компактен е, за да не се налага да се бориш със задръствания и тълпи от туристи, което може би малко напомня на Пловдив заради провинциалната атмосфера. Подобни сравнения човек прави неизбежно, когато опитва от местната бира и вино, наслаждава се на красивите словашки жени и се чуди защо хората изглеждат спокойни и усмихнати. Може би очакват с нетърпение предстоящото домакинство на Тренчин за европейска столица на културата със съпътстващи събития в Кошице и Братислава.

Напоследък чуваме не съвсем оптимистични неща за демокрацията и правата на човека в Словакия, но на живо тези проблеми не бият чак толкова на очи. В Братислава се чувстваш спокойно и съвсем на място, а когато стане дума за България, сякаш повече ни обичат, отколкото ни мразят. И дори все още съществува израз в местния жаргон, че е хубаво да си имаш твой българин на пазара, от който да си купуваш качествени продукти. Но за една седмица там бяхме свидетели и на огромен протест срещу министъра на културата, провокиран от уволнения на директори в ключови за страната културни организации.

Стандартният туристически пакет в града включва посещение на важните музеи, бирарии и словашки кръчми. Ние минахме малко встрани от стандарта и заложихме повече на регионалната кухня, виното, керамиката и посещенията на близки до столицата населени места с характерна атмосфера. Задължителни елементи от усещането за мястото са съботния фермерски пазар в старите хали, посещението на симфоничен концерт в градската катедрала, разходка до ботаническата градина и природонаучния музей. С малко помощ от съдбата човек може да види всичко това без много да планира. И ако е малко по-досетлив, може да си купи Bratislava card за 72 часа с включен безплатен транспорт в града и региона. На цена от 36 евро на човек, могат да се спестят тройно повече от входни такси и автобусни билети. Ние направихме така в комбинация с безплатните посещения всяка първа сряда на текущия месец.

Пезинок

На половин час с автобус от центъра на столичния град се намира градчето Пезинок. В центъра зад катедралата са разположени два музея. Единият е общински за историята на града, другият е за региона и винарските му традиции. Препоръчваме вторият, който е част от мрежата на Братислава кард. В него работи Вероника, типична словачка на средна възраст – руса, синеока, добре възпитана, родом от Кошице. Тя ни представи по един наистина забележителен начин две хиляди години история на винопроизводството в района на Малките Карпати. Обиколката на музея включва две мултимедийни представяния, много винарски преси и накрая чаша вино за комплимент към гостите. Местните сортове са типично бели, лидер сред тях е ризлинга, но ние опитахме Veltlinske zelene. В западната част на центъра е разположен малък замък, а току-до катедралата има малка сладоледаджийница. В Словакия правят истински чудеса от прясното мляко, сладоледа с черници беше изключителен. Препоръчвам!

Модра

В търсене на синьото, това е задачата ни в град Модра. Преди стотина година там започват да правят по-фина керамика от традиционната преди това за района. Организират се по-големи предприятия и започват да я рисуват с шарки, вдъхновени от местния фолклор. Местен майстор се натъква на стари фрагменти от Средновековието и започва да ги наподобява в рисунъка. Така се появява бялата глазура и сините краски, като след това добавят и други цветове. Синьото е особено характерен елемент, защото „модра“ на словашки е думата за синьо.

Още със слизането от автобуса, по традиция удобен, комфортен и точен до минута, ние се озоваваме в едно много симпатично градче с красива хабсбургска архитектура. Две пресечки навътре от централния площад е музея на керамика майолика. Намира се в стара мелница и две пристройки, съхранява безценни експонати на майстори от няколко поколения. След това отиваме да хапнем в ресторант с обедно меню. Това е традиция в Словакия, посрещат те със супник, който съдържа горещ бульон с нещо семпло като булгур и нахут, а след това си поръчваш основно и десерт. Храната в Модра е наистина вкусна, а порциите са като за словаци – доста сериозни.

Ние хапваме набързо, защото имаме уговорка в най-голямата местна фабрика за керамика майолика. Преди години в нея са работили няколко стотин човека, сега са двадесет пъти по-малко, но пък имат туристически гид, който ни развежда из цеховете. Гледаме специално създаден рекламен филм, наблюдаваме и демонстрация на майстор, който пред нас оформя красив поднос за плодове.

Преди години се ползвала глина е района, цветовете на глазурите също се правели от местни пигменти от природата. Например червения цвят се получавал от златните песъчинки във варовития льос. В наши дни всичко вече се поръчва от други части на Словакия или от Германия, но крайния продукт е характерната керамика майолика, която на всичкото отгоре държи и доста добри цени. Обаче ние все пак имаме малък бонус – с Bratislava card получаваме всичко на половин цена, като транспорта в града и региона е напълно безплатен. Наистина добра оферта за 12 евро на човек на ден.

Девин

В западна посока от Братислава, на четвърт час покрай брега на Дунав се намира замъка Девин. Красиво разположен на хълм над вливането на Морава в Дунав, с прекрасна гледка към последните лозови хълмове на Малките Карпати и околностите на Виена. Посещението на това място е сред задължителните неща, които правят туристите. Най-добре е да се отиде с отварянето на обекта, за да се избегнат тълпите и жегата. В няколко закрити помещения на останките от средновековния замък са оформени много интересни изложби. Една от тях е посветена на периода на Желязната завеса, когато село Девин е било погранична зона и строго охраняван сектор от границата между Чехословакия и Австрия. В първите дни на Нежната революция хиляди хора от двете страни на бодливата тел реализират поход на мира, от който са запазени забележителни снимки. В центъра на Девин има автобусна спирка, която се казва Кирил и Методий. Те са много почитани в Словакия.

Данубиана

На брега на язовир Габчиково, който е разположен по течението на Дунава, се намира една от най-вдъхновяващите галерии за съвременно изкуство в Централна Европа. Създадена през 2000 г. по инициатива на частен меценат, само за четвърт Данубиана се е превърнала в неизбежна цел за всички туристи в Братислава. Мястото е лесно достъпно с автобус от новия народен театър и на всеки час има превоз към. Ние се качваме на първия автобус и се возим със симпатично момиче, което се качва от район Петржалка (на словашки това означава „магданоз“). Тя ни посреща и в музея, продава ни билети, споделя къде приготвят вкусна рибена чорба. Въобще хората по туристическите обекти се оказват изключително мили. Около Данубиана е красива водна зона, в която има и много пернати видове. Оформен е малък парк, сред който има интересни скулптури. Мястото задължително предполага да му се отдели поне половин ден. На няколко минути пеша има изкуствено създаден център за рафтинг, а в съседство работят няколко рибни ресторанти, където опитахме забележително добра рибена чорба от „сумчек“, следвайки препоръката на момичето от музея.

Равносметката от това пътуване до братска Словакия е положителна. Има удобни директни полети от София и Бургас, цените са поносими, културата е приоритет, а храната и виното са приятна изненада. Оказва се наистина добра идея да отделиш време за тази сравнително непозната за нас славянска държава. Може би следващото ни посещение ще бъде във Високите Татри, където има забележителни хижи и маршрути за трекинг.