В проведена от нас анкета за бъдещето на туризма в Дунавския регион през месец септември 2018 г. , която бе инициирана от колегите ни от сайта severozapazenabg.com, се получиха интересни резултати. Като цяло сме приятно изненадани от активността на нашите читатели, които се включиха в проучването. Обобщените данни може да прочетете тук. А сега ще ви дадем структурирана информация за някои от най-важните въпроси на изследването.

Реката и символите

В проект за трансграничен брандинг на река Дунав от 2012-2014 г., бяха проведени поредица от срещи и фокус групи в търсене на сплотяващия символ на долното поречие на голямата европейска река. В крайна сметка организаторите на изследването предложиха да обединят усилията на България, Румъния и Сърбия под мотото “A Gateaway, an Odyssey” – едновременно отворена врата и неочаквано приключение за бъдещите туристи и гости по Източен Дунав.


За българската част от изследването символа “Белият Дунав” се появяваше най-често от Видин и Враца до Русе и Силистра. Тази устойчивост се потвърди и в нашата анкета три години по-късно. И все пак прави впечатление, че 52% от далите този отговор живеят в София и останалите пет най-големи града на страната. Това дава възможности символа да бъде припознат и като туристическа врата към региона, насочвайки усилията и на държавата за развитие на северната ѝ територия.

Сред най-интересните парадокси се очерта предпочитанието на почти половината от хората (47%) да изследват региона чрез круизно плаване по реката. Това ни дава възможност да заключим, че региона е доста непознат, за него се мисли с една по-романтична представа, а реалността е загърбена на заден план. В момента на практика няма услуга за круизно плаване само в българския участък на Дунав. Освен това в Европа повечето млади хора до 50 години предпочитат да използват по-активен начин за изследване на бреговете на река Дунав (каяк, колело), докато у нас три пъти повече са хората до 50 години, които биха искали да ползват услугите на круизна компания, отколкото тези над 50 годишна възраст. Това говори за скрити потенциали в предлагането на всякакви други алтернативи, но и дава усещане за лоша рекламна комуникация на региона като цяло. В момента зад “Белия Дунав” се крие по-скоро една “одисея”, отколкото “отворена врата”.

Изненадващият Северозапад

Когато за един регион се говори само в негативен план, това дава усещане за безнадеждност. Но според резултатите от нашата анкета Северозападна България има своите шансове да се развива като модерна и динамична туристическа дестинация. И този потенциал се крие преди всичко в хората от съседните части на Дунавския регион, които познават твърде малко традицията на торлаците и банатските българи, както и биха искали да се докоснат до високата култура на оперния фестивал в Белоградчик. Изненадващо високи са очакванията и за посещения на исторически възстановки на крепостта Баба Вида във Видин. По равен брой хора от столицата и Дунавския регион биха се отправили натам за събитие през 2019 г., като младите хора отново са три към едно в сравнение с тези над 50 години. Регионът все още е много непознат, но изглежда и в голяма степен атрактивен. Цените все още са ниски, услугите са с добро качество, а времето за посещение се удължава чрез събития като “Фършанги” през февруари и “Кукурузени усмивки” през октомври.


Етнографията също е важна – торлаци, власи, банатчани и новоселци са толкова интересни, че всяко едно тяхно събитие вече се приема като задължително за посещение поне веднъж от уважаващите себе си столичани. Така беше преди няколко години с Ивайловград и Маджарово, явно сега модата се мести по-близо до София, в северозападния ъгъл на страната. А след ремонта на пътя през прохода Петрохан, пролетта и лятото на 2019 г. ще са много силни за културния туризъм в Северозапада. Поне това показват данните от анкетата.

На село без задръжки

В последните години Министерството на Туризма традиционно подценява селския туризъм в страната. Той се развива все по-независимо и въпреки липсата на рекламна стратегия, търсенето на пазара се засилва, а оттам и предлаганите услуги се увеличават. Дунавският регион е много характерен с голямото си разнообразие и желанието за специализация на повечето села, в които се развива туризъм. Въпреки лошите пътища, интереса е голям. Това показват и данните от анкетата, като една трета от гостите на региона, които идват от София и големите градове, биха искали да отседнат в някое село, като това са предимно млади хора на възраст до 35 години. Цялостната тенденция за интерес към селския начин на живот се потвърждава. А що се касае до хората от Дунавския регион – половината от тях търсят пътуване с цел селски туризъм. В една територия, дълга около 400 км и широка до 100 км, вариантите за селски туризъм изглеждат твърде много. Като начало този тип пътувания ще бъдат вътрешно регионални, с тенденция да се повишава и интереса на хората от Южна България и Черноморието към бреговете на Дунав.


Екологията като за финал или за едно ново начало

Ключов въпрос в анкетата е бъдещето на проекта за АЕЦ “Белене” и как той би се отразил на туризма в региона. Местните хора като цяло са негативно настроени към всеки нов потенциален източник на замърсяване, защото примерите с Русе и Никопол все още са болезнени. Затова повечето хора покрай Дунав считат една бъдеща атомна електроцентрала като пагубен вариант за устойчивия туризъм. Загрижени са и хората в големите градове, като няма разлика дали живеят в София или провинцията. Половината от тях отхвърлят идеята за нова енергийна мощност, която би се отразила зле на туризма и региона като цяло. Подобно мнение изглежда категорично на фона на усилията на държавата да рестартира за пореден път строежа край Белене.

Интересът към Дунавска България се свързва доста често със защитените територии, а наличието на природен парк “Персина” в съседство с нова АЕЦ буди недоумение. Ако все пак проектът се реализира, Белене вероятно отново ще добие печална слава, както е било с лагера за политически затворници през комунизма. Туризмът все пак е форма на забавление в свободното време, която не се комбинира добре със сериозните въпроси от държавно значение, но въпреки това хората са активни, информирани и дават своята разумна аргументация.

Бъдещето е в устойчивите форми – на туризъм, технологии и разумно отношение към природата. Това е скрития потенциал и на Дунавския регион, който не бива да бъде пропиляван.

текст и снимки: Гавраил Гавраилов (на снимката – изглед от Никопол)