Плъстенето с вълна е един от най-старите занаяти. Практикува се на много места по света, за съжаление все по-рядко в България. Единственото средно училище по изкуства в страната, в което се преподава плъстене, е в Смолян. Там е родена и Спаска Георгакева, герой на месец октомври в календара “Ръце и занаяти”.
Запознах се със Спаска преди пет години. В онзи момент тя току-що беше напуснала работно място с висока заплата в корпоративния свят на София. Имаше една мечта – да се занимава с плъстене. Няколко пъти след това сме се виждали набързо на различни събития в страната. Последният път се засякохме на щанда на сдружение “Родопски хайдути” по време на гайдарското надсвирване в Гела. Тя изглеждаше доволна от своя избор да изостави големия стрес в големия град и да се върне към корените си.
Когато я потърсих с молба да се включи в календара, Спаска се отзова веднага и ни покани да я посетим в ателието ѝ в Стария Пловдив. От известно време майсторите в града под тепетата си имат своя нов дом – “Уличката на занаятите”.
Спаска ни разказва любопитни случки от нейното обучение. За годините в плъстенето тя е успяла да посети Турция, където чиракувала при стар майстор на вълнени килими, както и Китай. В Поднебесната империя тя участвала в резиденция, в която експериментирала с коприна. По находчив начин успяла да покани известни руски плъстарки в България. Успяла да им уреди лятна ваканция на морето във вила на приятел, а там те я обучавали на занаятчийските техники. Сред тези интересни истории Тихомира Методиева я снима, докато по плота се носят вълнени нишки. Спаска прави шал от коприна и мериносова вълна и обяснява кои са най-подходящите материали по света. Може би все пак е добре на място да видите работния процес – трудоемък и отнемащ доста работни часове.
В края на срещата ни влиза млада дама, която търси подарък за корейски гости. Идва специално от София, за да купи един от шаловете, излезли от ръцете на Спаска. Цената е разумна, даже бих казал дори ниска. Смятам на ум колко струва един работен час на майстора, какви са разходите за материали, наем и отопление през зимата. Но Спаска не се оплаква, обича си работата, която за нея е сбъдната мечта. В съседните ателиета има и други майстори, всички работят и посрещат по някой друг турист. Надяват се на повече внимание от страна на Община Пловдив, засега получават подкрепа от Занаятчийскаta камара в града и от всички посетители, които си купуват от тях на място.
Тръгваме от ателието на Спаска с надежда. Тя е сред младите ни майстори на този стар занаят. Той се преподава само в гимназията по изкуства в Смолян, но има и няколко частни школи в страната. Важен център на плъстенето е Варна, където работят доста опитни жени, които вече имат и последователи. Хващат се на това плъстарско хоро все повече млади хора, което е добре. Да пазим живи традициите ни е важно!
текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Тихомира Методиева – Тихич