Той е художник, музикант, природолюбител и отскоро запален земеделец. Прекарва времето си между Пловдив и село Гранит. Говорим си за чистата храна и споделената икономика.

Разкажи малко повече за теб като начало – каква ти е връзката със селото, как избра мястото, как се чувстваш там?


Избрах да живея в село Гранит, тъй като най-приятните спомени от детството ми са свързани с това място. Майка ми е израснала тук, а години по-късно като ученик винаги очаквах с нетърпение настъпването на летните ваканции, за да дойда при баба и дядо. Незабравими месеци, изпълнени с много игри, приключения и свобода. Сега се чувствам по същия начин. Тревогите на утрешният ден липсват тук, а възможността да работя със земята и да творя сред природата, ме връщат към този изследователски приключенски дух, който имах като дете.

Кажи малко повече за твоята дейност като земеделец – каква ти е философията, какво отглеждаш, как реализираш продукцията?

Със земеделие се занимавам от сравнително скоро – едва от три години, но интересът ми към него все повече нараства. В началото започнах да помагам на баба ми в градинските задачи. Тогава прекарах цялото лято на село и осъзнах, колко независим и автономен би могъл да бъде човек, когато произвежда голяма част от храната, която консумира. Това ми даде увереност, че базовите ми потребности могат да бъдат задоволени, не чрез благоволението на някой друг, а единствено чрез собствените ми лични усилия и чрез прекият досег със земята. Да практикуваш земеделие за собствени нужди е, като да пиеш вода директно от извора. Просто пътят към благоденствието се съкращава.


Стремя се да отглеждам от всичко по малко, като всеки сезон включвам и култури, с които не съм имал предишен опит. Така постепенно имам възможност да експериментирам и да разкривам нови хоризонти.

В момента имам насаден кромид и зелен лук, чесън, праз, моркови, червено цвекло, репички, грах, домати, спанак, бакла, тиквички, картофи, марули, самардала, чубрица, босилек и др. За момента предлагам част от продукцията си в солидарен кооператив „Нещото“ в Пловдив. Може би една от моите запазени територии е да изследвам различни начини за продължително съхранение на продуктите, основно чрез дехидратиране. Опитвал съм да суша зеленчуци, които по принцип рядко или изобщо не се предлагат в изсушен вид – спанак, зелен лук, пресен чесън. Това са растения, които съдържат голям процент вода – над 90% и поради тази причина имат кратък срок на годност. След изсушаването им бихме могли да ги ползваме за месеци напред, и особено в сезоните, когато липсват на пазара. Сушеният спанак стривам на прах, който наричам “Спаначено брашно”, а зеления лук стривам по същият начин и го смесвам със сол. Получават се чудесни подправки, запазващи голяма част от свойствата на пресните зелении.

Какво друго правиш в “Нещото”, защо е важно да го има това място? Къде са ти допирните точки с останалите членове на кооператива?


В “Нещото” помагам като доброволец вече от няколко години. Дейността ми там основно е свързана с преподаване по изобразително изкуство. В момента водя кръжок по рисуване за възрастни и младежи. Събираме се всеки вторник вечер, когато има рисуване на модели от натура, а лятно време понякога излизаме сред природата на пленер. Също така участвам в солидарния кооператив на клуба със собствена земеделска продукция. Важно е да го има това място, защото то дава възможност да се градят по различни отношения между хората, базирани на взаимопомощ, толерантност и равноправие. То помага на хората със сродни интереси и принципи да се свързват помежду си. Допирните ми точки с останалите членове на кооператива е стремежът ми да предложа качествен продукт.

Защо в града хората нямат достъп до чиста храна? Какъв е примера от Пловдив?

Достъпът до чиста храна в Пловдив наистина е труден. Една от причините е, че докато ние самите не си произведем храната, с такова качество с каквото бихме искали тя да бъде, няма кой да го свърши по-добре. Вероятно голяма част от хората не се интересуват каква храна консумират. Сега сме оставили търговците и прекупвачите да ни снабдяват с продукция, а те не са достатъчно заинтересовани за качеството и за произхода на зеленчуците и плодовете, които разпространяват. Другата причина е, че прекалено малко хора са ангажирани с производството на чиста храна в днешно време. Процесите все повече се индустриализират, а малките стопанства не могат да издържат под напора на големите субсидирани производители и прекомерния внос.

За това единственият шанс за дребните земеделци, които желаят да се издържат от отглеждане на чиста храна е, директно да влязат в контакт с потребителите, вместо тя да минава през няколко ръце преди това. Фермерските пазари са пример за директно осъществяване на връзка между производителите и потребителите. Така се изгражда доверие и доближаване до производствения процес. Например, ако производителите могат да комуникират директно с потребителите, ще има по-добра обратна връзка между двете страни. Ще може да се дискутира относно качеството, желанията, цената и други важни неща.

Разкажи ни за твоята идея за градско земеделие в ж.к. “Тракия”. Как избра мястото?

Идеята ми за градското земеделие не е нещо ново. В ж.к. “Тракия” например има земеделски ранчота от създаването на квартала преди повече от четиридесет години. Идеята ми се зароди след като видях на едно място в града подобна градинка, направена пред жилищен блок. Беше като кътче оазис насред бетонната джунгла. Градинката, която направих, е именувана „Комунална градинка Тракия“, тъй като целта и функцията ѝ е да бъде за местната общност. Чрез нея искам първо да покажа на хората от квартала, колко лесно и приятно занимание е земеделието и впоследствие да вдъхнови и други да се включат в поддръжката на градинката. Така постепенно хората, които вече нямат достъп до село, но желаят да се заселят в такова един ден, ще могат да се учат и постепенно да трупат опит в отглеждането на храна. Така може да се осъществи един по-плавен преход за тези, който желаят да сменят градската със селската среда.


Другата важна цел е да се постигне автономност и поне частична хранителна независимост, за угнетените от постоянните финансови трудности. Според мен ако човек произведе част от храната си, няма да е нужно да работи по 8- 10 часа някаква досадна работа, а ще има повече свободно време за семейството, за приятели, за своето хоби. Работата със земята също има и терапевтичен характер. Лично мен много ме лекува тогава, когато не се чувствам добре емоционално и съм под стрес.
Връзката ми с квартала е, че тук съм живял дълги години и за това избрах това място за градинката, за да мога да я наглеждам всеки път, когато идвам в Пловдив. Тя се намира до блок 41.

Разкажи малко повече за село Гранит и вашия регион – къде би завел туристи там?

Село Гранит се намира на 50-тина километра от град Пловдив, в близост до Чирпанските възвишения. Ако трябва да развеждам туристи, ще започнем от центъра на селото, където ще им покажа най-старото дърво в България и най-старият дъб в Европа. Дървото е от вида летен дъб и е старо около 1700 год. То се смята за едно от малкото оцелели дървета от древната вековна широколистна гора, покривала цяла Горна Тракия, наречена „Magna silva bulgarica”, ( от латински в превод – “Великата българска гора”). В селото може още да се посети „Музеят на мотиката”, създаден от чичо ми, който е събрал десетки земеделски сечива и експонати от различни епохи. Провеждаме също така и ежегоден фестивал за улично изкуство – ГРАНИТ ГРАФИТ ФЕСТ. През есента на 2018 г. е юбилейният десети фестивал. Други два природни обекта, които са в близост и си струва да бъдат посетени са карстовият извор и пещера „Чирпан бунар“ и яз. „Дългъна“.

Чирпан бунар е защитена местност, при която се срещат различни видове редки птици. Изворната вода, проправяйки си път през меката варовикова скала, е оформила пещера с дължина 79 метра. Язовир „Дългъна“ се намира в близост до съседното село Тюркмен. Там миналото лято забелязах голяма количество неми лебеди и други редки птици, предполагам гнездящи в тръстиките по бреговете на язовира. Изключително красиви птици, които могат да се наблюдават от близка дистанция. По нашият край има и не малко археологически обекти. В съседното село Братя Даскалови може да се види тракийската куполна гробница „Момина Могила“, датирана от IV-III век пр.хр. На север от Гранит, в пазвата на Сърнена Средна Гора се намира архитектурния резерват – село Свежен, със своите старинни къщи. В околностите на Свежен пък се намира долмен „Плочата“. Той е един от най-големите долмени, намирани до сега в нашата страна.

Какви са характерните храни във вашия район, как се комбинират с местното вино. Кажи ни кои са твоите любими ястия, откъде имаш рецепти за тях, как си ги приготвяш.

От това, което съм вкусвал и от това, което са ми разказвали местните хора, а също така и от баба ми и дядо ми знам за ястия, като например Пирон чорба (зелева чорба с праз и подправена с червен пипер), постна лукова каша и Старчова каша (лукова каша със старец), фасул с кисело зеле, маринована гулия, Рачел – тиква нарязана на парченца и сварена в петмез, Сиреньова каша. Като бях малък си спомням прабаба ми как приготвяше Пестил от сини сливи, а именно мармалад от сливи, изсушен на слънце. Едно от любимите ястия на прадядо ми пък е било жътварски таратор, чийто основни съставки са краставици, вода, чесън, оцет и орехи. Характерно ястие за чирпанския край е и Буранията (Постно кисело зеле с ориз), a също така и Осмянката (Свинско месо с кисело зеле), която е традиционна за свинските коледи. В миналото са консервирали гроздето, като са приготвяли туршия от неговите зърна.

Нямам много информация за традициите във винопроизводството тук, но знам, че поради студените зими широко разпространен сорт грозде е Карловски Мискет, който е един от най-устойчивите на измръзване. Други популярни винени сортове са Чирпански Димят и Памид. Мисля, че добре се комбинират с повечето ястия, които изредих по горе.

Моите любими ястия са много – Картофена яхния, Бурания, Боб чорба, Боб с тиква, Празена каша, Гювеч с бамя и други. Няма нещо особено специално в приготвянето им. Съставките са изключително прости и точно това е интересното. Когато продуктите ти са домашно произведени, и разполагаш с ароматни подправки, вкусът е съвсем друг.

Накрая разкажи за дейността на земеделския кооператив Нещото – как се вписваш ти в него, какво предлагаш там през различните сезони и как хората могат да се свържат с теб и да ползват услугите на седмичния пазар?


Солидарният кооператив „Нещото“ е създаден за да свърже производителите на чиста храна директно с потребителите, без участието на прекупвачи. Една от целите му е да направи достъпни екологичните храни и продукти за по-широк кръг от хора, както и да разпространи посланието за хранителна независимост и за устойчивият и съобразен с природата начин на живот. Моите виждания са много сходни с целите на кооператива. Аз самият смятам, че за да бъдат привлечени хората към здравословното хранене и природосъобразният начин на живот, е нужно чистата храна, която им се предлага, да бъде на достъпна за тях цена, но и приемлива за производителите. Златната среда е от съществено значение, иначе рискуваме да превърнем здравословното хранене в лукс и мираж за голяма част от хората.

По това време на годината предлагам спанак, зелен лук, грах, бакла, резене, лапад, листа от самардала и от червено цвекло, а също така и пчелен мед, който баща ми произвежда в неговият пчелин, локализиран в съседното село – Братя Даскалови.

Хората могат да намерят моите продукти в седмичната таблица на Солидарен кооператив „Нещото“, който има група във Фейсбук тук.