В края на януари е необичайно да се ходи на почивка. Не и на гръцкото море. Точно тогава на Тасос е най-зелено, реките са пълноводни, а водопадите завладяват. Цените са разумни, а тълпите от туристи стоят на топло по родните си места. Освен това за мен Тасос е нова дестинация, която ми подейства и като антистрес терапия след дългия зимен маратон от делови задачи.
Когато видях предложението на Байкария за малка група с велосипеди в селска къща за гости в Теологос, веднага се замечтах. Аз не карам колело, но обичам да ходя пеша сред природата, а на Тасос има и чудесни трасета за планински туризъм. Обиколката на острова е почти 100 км, а най-високия връх е с надморската височина на хижа Здравец над Пловдив. Но въпреки малките мащаби има приятни изненади – стръмни пътеки, красиви гледки, вкусна храна и дива природа.
С развитието на мечтата за моето пътуване се промени и плана за престоя ни на Тасос. Това беше знак от съдбата, защото базата ни беше на брега на морето в село Потос, което ми даде шанс да пробвам и малко риболов. Както се видя на място, нямах никакъв успех, но така беше и за всички останали рибари. Явно поредицата от земетресения в района на Миконос се отразяваше на поведението на рибите. Все пак намерихме прясна риба в местните таверни, които през зимата не са толкова многобройни, но за сметка на това глезят предоволно своите клиенти.
Водачът на нашата група беше обещал лежерни разходки всеки ден, с много време за медитация и разпускане с вкусна местна храна. Типичните продукти за Тасос са зехтин, мед, узо, различни сладка и разбира се екологично чисто агнешко и ярешко месо. Зимата все още не е сезона на курбаните, но все пак има сравнително богат избор от прясна риба, която се лови с мрежи от лодки навътре в морето. Вероятно има рибари с успехи и от брега, но този път аз не бях сред тях. Препоръчвам да си поръчвате като местните жители – узо с мезе. Така може да опитате от различни вкусотии по една-две хапки. Почти навсякъде предлагат и нещо готвено, което не фигурира в основното меню. Така аз опитах пълнен патладжан, рибна яхния със спанак и вкусна шкембе чорба, която беше приготвена в една албанска кръчма от българка от Берковица.
Всеки един от дните ни Тасос вещаеше дъжд или неприятно време, но на практика се изненадвахме приятно от обилните дози януарско слънце. Островният климат е твърде непредсказуем, като специално за зимата по-приятни са южната и западната част на острова, докато на изток е доста влажно и ветровито. За любителите на велосипедите това е полезна информация, когато си планират трасетата за каране. Цялата обиколка на острова се взима за 6-7 часа, което аз лично няма как да пробвам, но се доверявам на опита на останалите приятели в малката ни група.
Що се отнася до природата на острова, тя е неподражаемо запазена във високите части на планинските масиви и доста занемарена в близост до морето. Очевидно туристическия натиск през летните месеци носи със себе си много боклуци, което нагоре в планината не е проблем. Ние имахме всеки ден сравнително лежерни разходки от по няколко часа, като крайната ни цел бяха параклиси със зашеметяващи гледки или водопади. Навсякъде има отлична маркировка, а изходните точки за старт на преходите обикновено е на центъра на населеното място или някъде в покрайнините, където има обособен паркинг. Ние имахме подробна карта на острова, с която се сдобихме в базата ни за настаняване.
Друга характерна черта за острова са многобройните стада от кози, които си пасат на воля из чукарите. В дивата природа те нямата естествени врагове, затова няма никаква вероятност да срещнете с тях овчарско куче. Овцете са много по-малко, а крави не видяхме предвид оскъдната паша. Традиционно на Тасос приготвят млечни продукти от които се прави дзадзики или млечен пастет. В една от таверните в Лименария още със сядането сервираха топъл хляб с малки късове козе масло, овкусено с билки. Тази традиция ми допадна в края на дните, осмислени с много движение в природата.
Тасос е известен с многобройните си маслинови дръвчета, които са буквално навсякъде. Зехтина и маслините са определено много качествени, а препоръката ми е да ги потърсите в магазинчетата на малките села навътре в острова, където може да очаквате наистина добри цени. Колкото повече се приближавате към туристическите селища, дори и през зимата може да очаквате надценки. Лесно ще се ориентирате кои продукти са местни, защото има обща марка на етикетите с формата на острова. Тази марка се използва навсякъде, дори на покривките в таверните и на кошовете за пластмасови капачки.
Местните хора са доста гостоприемни, което е закономерно, защото острова е естествено продължение на планината Родопи. Те доста си приличат като генотип с българските родопчани, но са по-религиозни и определено в неделя не работят. Ако ви харесва да посещавате все още недокоснатите от масовия туризъм селища в Родопите, със сигурност ще ви хареса и на Тасос. А зимата е добре да се зареждаме и със слънчеви лъчи покрай морския бряг.