От Свищов е започнала съвременната история на България – от първото читалище, през Освободителната война, до знакови личности като Алеко Константинов – писател, юрист и създател на организирания ни туризъм. Дунавският град е мястото, от което тръгва професионалното образование по търговия и стопанство. Началото е поставено през 1833 г. с първия български учебник по аритметика, издаден от свищовлията Христаки Павлович. Пет години преди Освобождението в града е основано и първото частно търговско училище на Димитър Шишманов.

Финансовата столица на България

След създаването на Княжество България градът се развиват бързо и дава тон за проевропейската ориентация на младата държава. През 1883 г. е основана първата в България Търговска гимназия с дарението на Димитър Хадживасилев. Днес тя е със статут на национална. Сградата, където се помещава, е архитектурна забележителност. Дело е на австрийския архитект Паул Бранк и представлява умален модел на Виенския държавен университет. Това е първата сграда в България с модерно парно отопление. Днес над нея продължава да се извисява статуята на Меркурий, древният бог на търговията, покровител на търговското образование. Тук е бил учител големият български художник Владимир Димитров – Майстора.


Отново с дарение – на Димитър Ценов, през 1936 г. е открито Висше търговско училище, днес Стопанска академия, носеща името на благодетеля. Ценов и Хадживасилев са от поколението българи, работили, за да оставят нещо след себе си в полза на сънародниците си. Ценов започва като чиновник в Румънските железници и след Освобождението развива широка дейност като търговец и предприемач. Благодарение на него са създадени железници, пътища, заводи, внесен е стопански инвентар и модерни технологии. Богатството му се оценява на около 40 млн. златни лева – пари, ценни книжа, имоти, както и личната му библиотека. Всичко това още приживе Ценов завещава на държавата с единственото условие да се създаде университет за изучаване на търговия, банково, финансово и застрахователно дело.

Днес Стопанската академия остава най-престижното и високо оценявано висше училище за финанси, икономика и застрахователно дело в България. Ректоратът на Академията сам по себе си е забележителност – разположена в центъра на града, сред зеленина, сградата е дело на прочутия архитект Иван Васильов от Оряхово, построена в модерен тогава стил с влияние на германския „баухаус“. Aкадемията е от малкото учебни заведения в България със собствен музей. Отворен е за свободни посещения всеки работен ден от 9 до 17 часа и се намира в централната зала на Ректората.



Първите събития

Свищов се конкурира успешно с Русе за прозвището “градът на 100-те първи неща”. Хронологично можем да започнем от римския град Нове – някога един от най-важните военни постове по Дунавския Лимес. И днес, когато са разкрити и отворени само малки части от Нове, строежите са впечатляващи. Тук е била една от най-големите военни болници на Римската империя, както и жилища за войниците и висшите офицери. Днес Нове е достъпен за туристи, като имайте предвид, че мястото е открито и е най-добре да отидете в сухо време, когато не е много студено или прекалено горещо. Всяка година в началото на юни тук се провежда Фестивал на античното наследство „Орел на Дунава“, на който се събират групи за римски възстановки от България, Италия и Румъния. Демонстрират се римски танци, обичаи и кухня, със специалното участие на Първи италийски легион – днешните наследници на римския легион, пазил района на Нове. Следете датите за Фестивала на eagleonthedanube.org.

Непосредствено до него е местността „Паметниците“, където стъпват първите руски войски по време на Освободителната война. Мястото сега е мемориален парк с паметни плочи и кръстове на загиналите за Освобождението. Тук е експозицията, посветен на преминаването на руските войски – изложени са оръжия, документи и прокламации, с които руската общественост призовава да се помогне на българите. Един от най-интересните експонати е част от понтонен мост, точно копие на оригиналните, използвани за дебаркирането на Дунав. Около музея има добре поддържани зелени площи, детска площадка и място за риболов, където свищовлии хващат дунавска риба. Може да се присъедините към тях или просто да си направите пикник на реката. Там има и заведение, където предлагат дунавска риба и вкусна рибена чорба.

На централния площад „Свобода“ се издига едно от най-известните произведения на майстор Колю Фичето – Съборната църква „Св. Троица“, национален паметник на културата. Църквата е връх в изкуството на Колю Фичето, изградена в хармонично съчетаване на традиционен стил и модерно влияние. През 2004 г. завърши нейното пълно възстановяване, след като беше силно пострадала от голямото земетресение през 1977 г. Храмът е почти винаги отворен, на празници има служби. В града има още няколко църкви, които са пряко свързани с историята на България – в храм „Св. Преображение“ е пял първият български хор през 1868 г. Църквата е строена през 1836 г. и е доста по-висока от масово изгражданите тогава храмове – това е станало след специално разрешение на видинския управител. Намира се близо до центъра, по пътя към къщата-музей „Алеко Константинов“.

За доброто на родния град

Културните пластове в Свищов са се трупали в продължение на векове, заедно с огромните богатства, които са преминавали оттук. Някога едно от най-важните търговски пристанища, модерният културен облик е оформен от хората, забогатели от труда и стратегическото място. Много от тяхното богатство е останало тук. Освен Димитър А. Ценов, своята лепта са дали Димитър Хадживасилев за построяване на Търговската гимназия, Еленка и Кирил Аврамови за първото читалище, и още много свищовлии, оставили виенска архитектура, културни институции, образователни инициативи и храмове. Точно пред Ректората на Стопанската академия се издига и колективния паметник на дарителите.


Огромно по своето значение е дарението на Еленка и Кирил Аврамови, подарили на съгражданите си средства за модерна читалищна сграда. Тя е запазена в оригиналния си вид с леки вътрешни ремонти и продължава да е културен център на града. Сградата е изпълнена в обичайния за Свищов виенски стил, вътрешната мебелировка е била поръчана от австро-унгарската столица. В началото на 1856 г. в Свищов е учредено първото българско читалище, по инициатива на Александър Шишманов, Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчев.


Шишманов е интересна личност, свързана със Свищов и с Видин. Наследник на богата търговска фамилия, чиито родови корени са от Видин, той завършва търговия в Темешвар (днес Тимишоара), град в историческата област Банат. Напуска Видин след неуспеха на Белоградчишкото въстание от 1850 г., в което е бил претендент за престола на бъдещо независимо княжество. Амбициите му се коренят в семейната история на Шишмановци, които смятат, че са потомци на последните български владетели Иван Шишман и Иван Срацимир. Дали това е историческа истина е трудно да кажем, но е безспорна голямата роля на Шишманови като дарители и благодетели на Свищов.

Негов роднина е проф. Иван Шишманов, един от основоположниците в изучаването на българския език и литература и сред създателите на висшето образование в България. По майчина линия потомък на Шишмановия род е Алеко Константинов. Може би най-разпознаваемият символ на Свищов посреща Освобождението от първо лице – в тяхната къща отсяда император Александър II след идването си на българска земя.

Алеко Константинов дарява родния си дом на общината още докато е жив. Няколко години след убийството му тук е направена къщата-музей „Алеко Константинов“, в която се съхраняват вещи, писма, ръкописи на писателя. Тук е неговото бюро и оригиналната виенска мебелировка, съхранена от времето на родителите му. Музеят е пример за автентична къща на богат търговец от дунавските градове – съчетание на възрожденска архитектура и западноевропейски елементи. За тъга и срам тук е изложена графиката на Илия Бешков „Бай Ганьо убива своя автор“.




Хляб, вино и риба

Щом сте на Дунав, рибарството е задължително. Най-добрите места за риболов са покрай село Вардим. Ако не сте рибари – задължително е да опитате риба и рибена чорба. Когато има риболов, рано сутрин на пазара на „Велешана“ се изнася прясна дунавска риба, но трябва да побързате, иначе ще свърши. Плодородната равнина наоколо и изтънчените вкусове на свищовлии са развили уменията на местните пекари и сладкари за приготвяне на фини тестени изделия. Непременно ги опитайте в някоя от пекарните по центъра, а ако попаднете около Великден в Свищов – горещо препоръчваме козунака. В града има две страстни седмици заради католическата общност, така че избора се увеличава. А за вино попитайте във Винпрома по пътя за Нове, там ще ви разкажат за местността Горчивка и едноименната марка червено вино.

Как да стигнем: В Централна Северна България всички пътища водят към Свищов. Има поне шест отбивки от главния път Плевен-Русе, които се събират в Свищов. До града има и железопътна връзка от гара Левски. Има редовни автобусни линии от София и Велико Търново

Къде да отседнем: В Свищов има хотели, къщи за гости и студентски общежития.

Кога да отидем: Свищов е типичен дунавски град – зимата е мъгливо, а лятото доста горещо. Сезона на комарите е между юни и октомври. Пролетно и есенно време е чудесно за разходка.

Не пропускайте: Фестивал на античното наследство „Орел на Дунава“ през юни, дегустация в избата на Винпром Свищов и разходка в местността Горчивка.

текст: Весела Николаева ( главен редактор на severozapazenabg.com)
снимки: Тихомира Методиева – Тихич, Гавраил Гавраилов