Има ли мегдан да съхраним старите умения? Няколко месеца търсихме бъчвар, който да заснемем за нашия календар. Целенасоченото търсене все удряше на камък, но понякога и късметът помага. По време на работно посещение в района на Свиленград снимаме винарски изби. В последната изба за деня профилактично питам от къде си поръчват бъчви. Казват ми – “от съседното село”. Не ни трябваше повече, отиваме в Малко Градище.

Всички познават Чичо Бъч. Той е благ човек. Имаме късмет, че работи в бъчварницата, когато се озоваваме там час преди залез. Доста е шумно, когато влизаме в двора на къщата. Той се съгласява да го снимаме, докато работи. След половин час прави пауза и си говорим за неговия занаят. Бил младеж, когато се озовал в Белослав. Работел като шофьор на директора на стъкларския завод. По чуден начин се запознал с местни момчета, които му казали за занаятчийски курсове в съседната община. Така две години се учил на бъчварство с още трима младежи в Долни Чифлик. А след това, постепенно от хоби го превърнал в професия, и така вече 45 години.


Помагам му да изнесем две заготовки за малки бъчви на двора, където ни показва как се стягат и обгарят. Аз си записвам на тефтер нашия разговор, докато фотографът Соня Митова снима. И двамата сме удивени от енергията на този възрастен човек. Споделя ни, че бил много болен и го били отписали в болницата. Но той се съвзел, върнал се на село и половин година бил на легло. Отслабнал с близо двадесет килограма, но не спрял да работи. Не можел да ходи много, но пък тренирал ръцете си – сковавал малки дървени шайгички в леглото. Направил 1300 щайги и се изправил. Лека-полека се върнал в работилницата и сега пак работи.

Има много поръчки, за седем-осем месеца напред са му уплътнили времето. Неговите бъчви се ползват на четири континента. Имал доста работа, но с времето избите все по-малко поръчват занаятчийски бъчви. Предпочитат да купуват от френските заводи и така Чичо Бъч почнал да прави по-малки размери за домашна употреба на дребни производители. Преди няколко години се разболял и спрял работа. Но се завърнал и сега се кани да си ползва дървения материал, който така добре е изсъхнал. Ползва основно български бял дъб, най-добрия според него материал.



Правим пауза и пак влизаме в работилницата. Чичо Бъч ни показва готовите бъчви. Стоят до входната врата и чакат бъдещите си собственици. Той винаги пробива канелката пред клиента. Пробват бъчвата и тогава я продава. Казва, че в началото на кариерата му се случвало да му връщат бъчви, но вече се е превърнал в почти съвършен майстор и за последните десетина години не помни такъв случай. Идвали са му на крака и известни личности, един от българските президенти ползва негови бъчви. Една неделна сутрин още призори дошли няколко скъпи черни коли и му казали, че работата е сериозна. Избрал най-добрите бъчви и му ги платили в брой. Били от службата за охрана на президента, пратени специално по препоръка на негов приятел.

Питам го и за прякора му. Всички му казват Чичо Бъч. Иначе се казва Георги Георгиев, но няма визитки. Записал си е телефона на една от машините с тебешир. И няма мобилен телефон, притеснява се от вибрациите в джоба, докато работи. Пръстите му минават на няколко милиметра от ножа, пази си ги. Шеговито ни показва, че все още всичко си е там, няма отрязано за близо половин век работа. Освен добър майстор, Чичо Бъч е прекрасен човек.


Не ни се иска да тръгваме, но се стъмнява и сме уморени. Изпраща ни до колата и се разбираме, че ще му пратим календари. Дава адреса на кметството, там работи негова братовчедка. И накрая съвсем така между другото споделя, че има нужда от помощници. Вече се изморява и иска да предаде занаята. Готов е да приеме чираци, които да обучи.

текст: Гавраил Гавраилов, снимки: Соня Митова