Това романтично място се намира между Белоградчик и Чипровци, в подножието на връх Миджур (2168 м.н.в.) – най-високият връх в Северозападния дял на Стара планина и най-високата точка на република Сърбия. От източната българска страна склоновете са стръмни и скалисти, горите са иглолистни, природата е дива. Там е Биосферен резерват “Чупрене”, разположен в горския пояс от смерчови гори и достигащ до главното било на планината. В резервата се опазват най-северните иглолистни гори на България и някои редки животни като вълка, белката, дивата котка, норката. Сред птиците тук се срещат бухал, черен лешояд, скален орел.

Любопитен факт е, че в околностите на Чупрене се е срещал рис. Предполага се, че дори и в наши дни, много години след изчезването си – рисът идва от Сърбия и обхожда нашенските територии, но не е установено да се е завърнал трайно. Планината в западната ни съседка е полегата, мека и просторна. Там се намира ски курорта Бабин Зуб. Екологични организации като Световния фонд за дива природа провеждат цялостна кампания, насочена към създаване на условия за завръщането на риса в България. Повече за тази кампания може да се прочете тук.

На изток от село Чупрене се издигат високи земни възвишения – глами. “Гламите” са се образували преди хиляди години от скали, потъвали от единия си край и издигали се от другия. Има няколко подобни глами. От тях при ясно и добро време може да се види река Дунав. Интересно е , че в някои от тях има пещери, в които са намерени останки от керамика. Основните забележителности в село Чупрене са камбанарията с часовника в центъра на селото, църквата „Св. Иван Рилски“ и музеят „Асен Балкански“.


На север от Чупрене се стига бързо и по хубави пътища до Белоградчик, популярен със скалните феномени, крепостта Калето и многото къщи за гости. На юг пътят ще ви отведе през живописни местности към Чипровци, едно прекрасно историческо старопланинско градче, известно с традиционното си килимарство. Още преди него по пътя се намира Чипровският манастир, а над градчето – на около час пеша в планината са останките от Гушовския манастир с дълбоко вкопани основи за църкви, масивен каменен оброчен кръст и 12 пещи за изпичане на жертвени животни. В района, в няколко скалисти долинки се среща изключително рядкото цвете Сръбска Раймонда, което е подобно на Родопския Силивряк.

Населението на целия регион се формира от българската етнографска група торлаци, населяваща планинските части на днешните Видинска и Монтанска област – от Берковица до Белоградчик. Торлаците са известни като доста диви и твърдоглави, но за сметка на това са сърдечни хора, живеещи в суровите планински местности на Северозападна Стара планина. Диалектът на торлаците се родее малко със сръбския език по долината на Тимок. В недалечно минало тези области от Пирот, през Княжевац до Зайчар са били заселени предимно с българи. Една от големите надежди за региона е да се създаде трансграничен природен парк – обща за биологичните видове, за животните и птиците защитена територия.



Кухнята на торлаците е много характерна. Сред местните специалитети са гньетените чушки с боб, косачкото кисело и агнешкото чеверме за големи празници. Много използвана е подправката бабина душица, както е известна в този регион мащерката. В старата фурна на село Превала работи цех за домашни сладка, сокове и лютеница. “Синевка” отваря врати през юни 2015 г. и вече е утвърдена марка сред ценителите на чистата храна. През лятото работи всеки ден.

Най-големият фолклорен торлашки събор се провежда всяка година в началото на месец юни в Чупрене. Тогава идват поне десетина хиляди торлаци от всички краища на света и зрелището е гарантирано. Той е под надслов “Када кум прасе и ти вречу”, което означава, че когато нещо ти подаряват не бива да го връщаш. През 2018 г. датите са 8-10 юни. (за програмата прочетете тук)

В Чупрене има общински туристически дом, където могат да се настаняват гости, а за торлашкия събор нощувки се предлагат и в много от къщите на селото. В подножието на връх Миджур има две функциониращи планински хижи. Едната от тях е хижа „Миджур“ – намира се на 8 км от село Горни Лом, в долината на река Лом, на около 1000 м.н.в. Хижата разполага с 10 легла, санитарни възли, столова и кухненски бокс, възможност за пълен пансион. Хижарите са семейство от село Горни лом, много гостоприемни и приветливи. Другата хижа е „Горски рай“, тя се намира в живописната местност Бекинска Шобърка на 1450 м.н.в., с капацитет от 38 места, невероятна панорама към резервата и кухня, за която ще разказвате истории. До хижата има черен път, по който могат да се качат и планински колела, има подходящи стаи за семейства с деца и вътрешни санитарни възли. Оттук до връх Миджур преходът не е малък, като по-голямата част е по билото на планината по посока юг, а времето, необходимо за стигане до върха е 5 часа.

текст: Михаил Михов, Гавраил Гавраилов; снимки: Михаил Михов