Това село е много специално. Не само заради красивата природа и оригиналния “Фестивал на козето мляко”, който се провежда всяка пролет от 2003 г. Селото е от тези, които наричам носители на душевна интелигентност. Преминавайки по пътя между Лакатник и Вършец, може и да не обърнете внимание. Горна Бела речка се е сгушило около реката, на която дължи името си и на пръв поглед е подобно на много други български села. Жителите му са малко – дори през лятото едва стигат 50-60, а през зимата съвсем намаляват. Селото никога не е било голямо, в най-добрия си период е стигало 400 жители. Училището отдавна е закрито, доскоро и единствения културен център – читалището с библиотека, не е работило. Църква няма и никога не е имало. Има само камбанария, която е сред символите на селото. Другият такъв е каменният кръст-оброк, посветен на Свети Илия. Няма кой знае какви известни забележителности, нито разработени туристически маршрути. В миналото е имало кози – стада от стотици и хиляди животни, от които идвал основният поминък. Днес са останали едва няколко. Няма ги вече и дузината мелници за зърно покрай реката. Но все пак това място е живо!

Goat milk vol.15

В търсене на козето мляко попаднахме в Горна Бела речка. И открихме, че козе мляко почти липсва, малко са останали хората, които правят от местната козя извара. Намерихме обаче истински находки. Селото се отличава с изключително приятен климат. Ако се спускате от Лакатник и Миланово, то е точно след последните завои по пътя, пресичащ пряко Врачанския Балкан. Наоколо са сериозни планински възвишения, ливади и споменатата вече Бела речка. Географското му разположение пропуска прохладните течения от Стара планина, а край реката вечер температурата бързо пада с няколко градуса под тази в селището. Зимата снеговете са дълбоки, но пролетта, като всяка планинска пролет, е много зелена и дълга. Някога реката била пълна с риба, но местните хора се оплакват, че заради засушавания в последните години водите намаляват, с тях намаляват и рибите. Едновремешния улов на раци е изчезнал, само по-възрастните си спомнят за него.

В селото попаднахме по специален повод – “Фестивалът на козето мляко и спомените”. Смело мога да кажа, че е едно от най-оригиналните събития, на които съм била. Макар и почти без козе мляко, спомените и историите, разказвани около възстановеното читалище, продължават да живеят. Фестивалът се организира вече 15 години и в основата му стои журналистът Диана Иванова, чиито корени са от Горна Бела речка. Тук се вижда яркият контраст между гостите на фестивала и бита на местните хора. За мнозина от гостите Горна Бела речка е мястото, на които за пръв път са видели и са се потопили отблизо в живота на малките български села. Разбираемо, първите години местните хора не са били особено ентусиазирани и са приемали с голямо подозрение цялата суматоха и чуждите „натрапници“. Тъй като в селото хотел няма, е било и доста трудно да ги убедят да пуснат „чуждите“ в къщите си, макар и само за няколко дни или дори на палатка в дворовете. Постепенно опознаването и любопитството са си свършили работата – по време на фестивала къщите се отварят за пренощуване на гостите и често се получават от онези дълги, дълги вечери по северозападняшки в дворовете.


Съвсем различно е да опиташ местната храна в къща в селото. Ястията като цяло са прости, с неголям брой продукти и се приготвят бързо. Изключение са пълнените агнета в пещ, правени за специални поводи, като например за събора на селото на 24 май.

Козя извара & slow food

Специалитетът на района е козята извара. Въпреки съвпадението на думата няма общо с масово продаваната по магазините извара. Нарича се така, защото млякото се изварява, докато стане гъсто и кремообразно. После се запечатва в буркани и може да се съхранява месеци наред. Такава извара правят в Горна Бела речка и близките села Миланово и Дружево. Трима души ни казаха три различни начина за приготвянето ѝ, и стигнахме до извода, че всеки си има своя рецепта, която само в основата си прилича на другите. Един я прави, като събира млякото повече дни, с подквасване. Постепенно то става доста кисело, преди да се започне изваряването. Друг го прави от леко заквасено мляко и изварата има по-мек вкус. Напомня на крем с естествена лека сладост на козето мляко. Може да се яде направо така, с хляб, а може и да се готви.

В Горна Бела речка го правят с пресни чушки на тиган, подобно на миш-маш. Изварата се приготвя обикновено през август. Преди години тук е имало много кози, вече са останали съвсем малко. Производител с цех няма, ако искате, може да разпитате местните хора дали някой би споделил от домашната си извара.

От Горна Бела речка тръгват няколко различни пътеки, те са по-скоро широки горски пътища. Единият път минава покрай реката и там привечер е доста хладно. Друг се изкачва до околните възвишения, трети криволичи между ливадите. Има един, който е точно след табелата по посока Лакатник, за него казват, че минава по стар римски път, на който едно време имало много занаятчийски дюкяни. Дори се говори за скрити съкровища, които иманяри опитали да намерят. Повечето неуспешно, но пък се носи мълва за къща, съборена заради имане в основите. Пътищата не са маркирани, месните хора могат да ви кажат коя докъде стига.

Настаняване и път

За преспиване извън времето на Фестивала къща за гости има в близкото с. Долна Бела речка, наблизо е и Вършец. На няколко километра, над с. Долно Озирово, има площадка за наблюдение на лешоядите във Врачанския Балкан. Трябва обаче да се обадите предварително в дирекцията на парка, защото се гледат със специални далекогледи. До площадката за наблюдение се стига по широка пътека – като горски път е, заобиколен от ливади.

До Горна Бела речка може да се стигне по няколко пътя. Ако идвате от София или от Южна България, най-прекият е през Искърското дефиле, след гара Лакатник. След нея пътят е с много завои и голяма денивелация. След Миланово пътят е по-лек, пак със завои и денивелация, но се минава по-лесно. Местните хора казват, че той се поддържа много добре и през зимата. Може да се мине и през Петрохан – Вършец, откъдето се стига до Долна и Горна Бела речка. През Петрохан не се пропускат камиони, докато пътят през Искърското дефиле петък и неделя се ползва като алтернативен за тях и е много натоварен. Ако идвате от изток, следвайте табелите за Монтана, след което се отбивате към Вършец и гледате за Горна Бела речка. Идващите от Видин и Лом могат да ползват и паралелния път на Е79, който минава през с. Превала.

автор: Весела Николаева (главен редактор на severozapazena.bg)

Повече за фестивала Goat milk може да прочетете тук