Най-голямата площ с тръстики в света – това е любопитен факт за делтата на река Дунав. А пътят до това природно богатство е път на откровение. Води те директно, без никакви задръжки. Освобождава ти съзнанието за нови мисли и проекти. Така действа най-международната река в света, която носи с водите си и прилив на европейска култура.

Ден първи – в търсене на птиците

Пътят ни започва от Русе. Поканени сме на пътуване, което да ни разкрие биоразнообразието в долното течение на Дунав. Дунавската столица на България е величествен град – заради историята, архитектурата и този самобитен дух, който те приканва да останеш. Но ние трябва да тръгваме и бързо напускаме родината през Моста на Дружбата. Първата ни цел е Комана. Името не ми говори нищо. Свързвам го само с моята първа туристическа раница “Коман 75”, кръстена на планински връх. Води ни нашият приятел Михаил Михов, за когото вече сме писали.(вижте тук)

Мишо е планински водач и съавтор в нашите книги за туризъм по селата. Дотук обаче с асоциациите, защото съвсем скоро се озоваваме в Природен парк “Комана” – третата по важност влажна зона на Влахия, заобиколена от обширни вековни дъбови гори. За около час сме там, намира се по средата между Русе и Букурещ.


Село Комана е център на община и се развива добре покрай туризма. В централната му част има малък манастир, с магазин за еко продукти и добре реставриран храм. Веднага прави впечатление, че парковата зона около езерата е добре усвоена, има алеи, лодки за плаване, рибари и голям ресторант с хотелска част. Има и много птици, които са намерили правилното място за пристан преди зимата. В борова гора е изграден въжен парк за катерене, пълно е с деца и възрастни, всички се забавляват. Подобно място в България за съжаление няма, затова можем само да мечтаем как ще ги стигаме румънците. Те явно са си леко шовинисти – всички рекламни материали са само на румънски език. След разходката и лек обяд трябва да тръгваме – пътят до Констанца се оказва дълъг.


Влахия е равна и леко неприветлива. Няма ги горските пояси на Южна Добруджа, полето изглежда нереално безбрежно. Селата са някакси омърлушени, а градовете – разхвърляни насред нищото покрай магистралата. Пристигаме по залез в Констанца. Поетът Овидий е бил заточен там, възможно най-далеч от Рим в разцвета на империята. Умрял от мъка след девет години престой. Учудвам се как такова голямо пристанище може да те изтормози до смърт. Може би заради вятъра, дългите студени зимни дни, еднообразната храна. Но все пак Констанца изглежда красив град. Може би е леко занемарен, особено в старата част на центъра около джамията, но това е поправимо. Жалко, че сградата на емблематичното казино е само призрачен спомен за най-добрите му години от началото на XX век.

Ден втори – сред море от тръстика

След вкусната вечеря с морски дарове в Мамая, пътят на следващата сутрин към окръг Тулча отново изглежда монотонен. Тази част на Румъния има изключително аграрен облик, а перките на най-големия ветропарк в страната са причина за смъртта на много прелетни птици. След отегчителен преход по второстепенен път достигаме до община Журиловка. Там се натъкваме на малък туристически оазис, изграден от местните рибари – липовани. Те са пришълци от района на река Дон. Настанили се покрай езерото преди около двеста години. Тогава делтата на Дунав имала по-различна форма, а морето било съвсем близо до село Журиловка. Умели рибари, те бързо се адаптирали към екосистемата на делтата. Дали на голямото езеро името Разин, в памет на техния велик атаман Степан Разин, дръзнал да вдига революция в Руската империя век по-рано.


Днес Журиловка изглежда като рай за любителите на риболова. През лятото в много от къщите се отдават стаи под наем. На пристана има голям паркинг с условия за пускане на лодки, терминал за купуване на риболовни билети и разрешителни за плаване в езерото. Най-голямата атракция е круизен кораб, превърнат в хотел, който е закотвен на пристанището, а понякога плава и навътре. Цената на седмичен риболовен билет е 6 лв, а за пускане на лодка се доплаща още 9 лв. Да си оставиш колата на паркинга е още 9 лв. Нощувките вървят по 30 лв на вечер. За 250 лв на човек, можете да ловите риба цяла седмица сред морето от тръстика в езерото Разин. Ако искате пък да усетите магията на местните, посетете Журиловка на 14 октомври, когато липованите празнуват Покров Богородичен – празника на селото.


Липованите си имат и хубаво вино. Посещаваме малка винарска изба, от която си купувам червено вино. Собственикът Виктор Ничанов отглежда 150 дка лозя с традиционните за този регион сортове фетеаска неагра, фетеаска алба, както и мерло. Останало му е мерло реколта 2017. Приказно е – силно, гъсто, леко палаво. Към мерлото е добавен местен директен сорт – може би белгиана. Чудесен краен резултат!

Споменът за Журиловка ще го свързам с това вино, а за гледките от района ще добавя снимките от крепостта Енисала. Това са останки на средновековен замък, добре реставриран и с лесен достъп за туристи. Открива се чудесна панорама – в близката околност се виждат малки селца, езерото Разин и много тръстика. С бинокли се забелязват ята лебеди и пеликани. Това е то делтата на Дунав – огромен жив организъм.

А в края на този ден се озоваваме вече на наша територия отново сред тръстики. Гостуваме в Зеления Образователен център на Шабла. Това е може би най-доброто място за екотуризъм в близост до делтата на Дунав. Румънците си имат парк “Комана”, а ние си имаме северния бряг на Черно море с близките езера, птиците, лиманната кал и романтиката на високите скалисти брегове. Шабла е малка в сравнение с Мангалия и прекалено малка пред Констанца, но пък придава човешки измерения на пътуването ни.

Ден трети – завръщането

В последният ни ден от пътешествието се добираме до Русе след плавен преход през полята на Добруджа покрай Сухата река. Спираме за малко на Баджалията и Кайнарджа, за които сме разказвали и преди. Лек обяд в Сребърна, панорамен преход през Тутракан и отново сме в Русе – градът на свободния дух. Чувствам се малко като Билбо Бегинс – пътуване до делтата на Дунав и обратно, но това е презареждане от класа!

текст и снимки: Гавраил Гавраилов