Добруджа е люлката на българска държава, а Силистра е дом на първия ни патриарх. В този край са запазени характерния дух на смирение пред традициите и почит към историята ни. На пръв поглед равното добруджанско поле не крие нищо особено, но това е заблуда. В суходолията около Кайнарджа са се спотаили сакрални места, които задължително трябва да се посетят.

През 1774 г. в тогавашното село Кючуккайнарджа е подписан важен мирен договор. Той оповестява правото на руската императрица Екатерина Велика да покровителства всички християнски народи в Османската империя. Оттам започва да се формира нашето национално самосъзнание, което ние наричаме Възраждане. Този извор на живот за българската нация бликва край белокаменната чешма в Кайнарджа. Днес това място е превърнато в красив парк, където водата продължава да струи. Изграден е информационен център за туристи, където ще ви помогнат да си планирате времето в района.

В каньона на Суха река може да се видят много скални ниши, служили за дом на първите монашески общности в Европа. Днес те са относително достъпни, макар че липсват обичайните информационни табели и маркирани пътеки до тях. Но преди да се отправите към Шан Кая или Гяур Евлери, попитайте за тях в информационния център в Кайнарджа. Оттам тръгва и екопътека, която преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до Каменци. В последното село може да се отседне в автентичен комплекс за селски туризъм, носещ името “Чобан махала”, както и да се посети девическия манастир “Възнесение Господне”. Той е наследник на голям мъжки манастир, опустошен от турците.

Село Стрелково е добре известно с пещерата „Баджалията”. Тя е възприемана като неръкотворен божествен храм и е използвана за култови практики през античността. Долината по река Табан е обожествена от траките, които поставят началото на култово строителство. Извършвани са ритуали и жертвоприношения на животни, а според някои предания – на всеки пет години са жертвани и хора.

”Баджалията” е централния храм – светилище на тракийския бог Залмоксис. Той е бил роб, а в последствие и ученик на Питагор. След като бил освободен от робство, той се скитал из Балканите, забогатял и се озовал в земите на днешното Стрелково. Изградил своя зала, където посрещал знатните гети и придобил авторитет сред тях. Отначало се провъзгласил за жрец, а впоследствие и за бог. В подножието на пещерата са открити артефакти от различни епохи – гръцки монети, фрагменти от тракийски накити, керамични съдове, римски артефакти.

В местността може да се види каменен трон и подравнена площадка с трапецовидна форма, ориентирана по посоките на света, която има астрономическо предназначение. Има черен път до обекта, информационни табели и поддържана инфраструктура за туристи.

За любителите на силните усещания има и един бонус. Ако искате да видите всички тези неща от въздуха, може да се доверите на услугите на Fly for fun. От летище Кайнарджа с малки самолети ще ви предоставят гледна точка към Добруджа, която няма как да забравите. А в края на деня може да се отдадете на винена дегустация. Избата в село Кайнарджа нашумя напоследък с изключителните си червени вина, някои от тях отлежавали повече от седем години. В селото може да се договорите и за подслон в добруджанска къща, където да гостувате на трудолюбива баба, която да ви нагости с баница плакета, още наричана и милина. Един от местните специалитети е петмез от диня, едва ли някога сте опитвали подобна вкусотия.

От началото на октомври 2017 г. между Кайнарджа и румънския Липница работи граничен пункт. Така много бързо може да се озовете в село Йон Корвин, където се намира манастира “Св. Андрей – Първозвани”. През 1940 г. там е открита пещерата, където апостол Андрей е отседнал по време на своята проповедническа обиколка в областта южна Скития. А след това може да се отправите и към Адамклиси, където е монумента Тропеум Траяни. На връщане преминете границата при Силистра. В града има прекрасни обекти за посещение, които може да комбинирате с разходка в най-стария крайдунавски парк в България. Не пропускайте историческия музей и галерията, както и римската гробница.

Гавраил Гавраилов