През август всички рязко губим интерес към рутината на ежедневието. В нашият календар “Ръце и занаяти” сме отредили за този месец една много поучителна история. Петя Мойзис-Бобойчева е библиотекар в читалището на село Бърдарски геран. Тя рисува прекрасно и участва активно в организацията на Фършанги. Автор е на логото на фестивала, превърнал се в любим за нашия екип. И все пак Петя има една мисия, която изпълнява вдъхновено и без много да шуми. Тя се опитва да възстановява старите банатски носии, както и да шие нови. А в последната събота на месец август е другия голям празник в Бърдарски геран – Балът. На него се играят традиционни танци в леки банатски носии. През тази година се пада на 31 август – чудесен повод да се потопите на живо в културата на банатчани.
Гостуваме в дома на Петя, за да ни разкаже подробности за тази дейност, която на пръв поглед изглежда рутинна. Но все пак да започнем от самото начало – с какво е по-особена банатската носия. Когато банатските българи се връщат отново в Родината след 1887 г., те носят със себе си своя културен модел, формиран след почти двеста години живот в Австро-Унгарската империя. Техните села са чудесно планирани, къщите им са подредени, а дворовете спретнати. Хората изглеждат и се обличат различно от тези в съседните села. Само като се видят характерните аксесоари за глава “пешкир” и “шапче”, става ясно колко са различни и целите им носии. Те биват тежки и леки – за зимата и лятото. А какво да кажем за малките сватбени кукли, облечени в банатски носии? И така съвсем като лаик се опитвам да задавам въпроси на Петя, докато снимам.
Оказва се, че хората в Бърдарски геран първи се разбунтували срещу колективизацията на земята не само у нас, но и в цяла Източна Европа. Комунистическият режим потушил безпощадно бунта и предприел репресии. Малко след това в сватбената церемония се появила руската сватбена кукла. Вероятно има някаква причина това да са свързани събития. Но като цяло с времето носиите остарявали, не се шиели нови и постепенно уменията умирали. Петя се опитва да ги възражда – събира стари снимки, обсъжда с възрастни жени от общността техните спомени, издирва и научна литература.
Сред изследователите на банатската общност са етнолозите Карол Телбизов и Ангел Янков. Техните теренни наблюдения са безценни и дават добра отправна точка за възраждане на този рядък занаят – шиенето на банатски носии. А самият Карол Телбизов е родственик на Карол Телбиз, кмет на Тимишоара, който въвел в употреба за първи път в Европа електрическите трамваи. Разбира се по произход българин, живеещ в Банат. На пръв поглед всяко подобно начинание изглежда трудно, но банатчани са много предприемчиви хора и просто действат. Както го прави и Петя, въпреки трудностите – по спомени и стари черно-бели фотографии се опитва да възражда традицията в цветове.
Тук трябва да видим как би се развил нейния живот, ако навремето таланта ѝ да рисува се беше реализирал професионално. Тя била кандидат за училището за сценични кадри в Пловдив, но в тази година имало предвидено само едно място за Врачански окръг и то било “запазено” за друг. Но ето, че тя реализира художествените си дарби сега, като извършва едно родолюбиво дело. Банатската общност е малобройна и Петя не може да разчита само на това, за да храни семейството си. Заради това работи в читалището на Бърдарски геран, а майка ѝ помага в някои операции по създаването на носите. Например как се правят рязани дантели, което лично за мен е нещо ново и следя с интерес. А накрая някои от носиите ги носи дъщерята на Петя. Малката Мария също е част от самодейния състав на селото, който получава все повече покани за изява у нас и зад граница. А това също е стимул за Петя и нейните усилия.
В края на разговора Петя споделя, че успява да продава предимно малките сватбени кукли, облечени в банатски носии. Но ние се надяваме да има все повече продажби и на цели големи носии. Защото само така тези красиви произведения на изкуството ще живеят и в бъдещето.
Може да се запознаете с всичко това и на живо по време на Балът – 31 август (събота) в Бърдарски геран.
текст и снимки: Гавраил Гавраилов