Бърдарски геран – приказката продължава

Днес в Бърдарски геран са останали по-малко от половината от над двете хиляди банатчани, които следват обратно стъпките на предците си в търсене на родовата памет българска. Повече от един век, в продължение на поколения, те запазват езика и самосъзнанието си и живеят с мисълта, че в по-добри времена ще се върнат към земята, от която са си тръгнали. Възприемат най-доброто от Австро-Унгария и го донасят като подарък на нова България. Преселниците са от Стар Бешенов и Брещя, днес румънски Банат, и от Иваново и Бело Блато – сръбския Банат.

Историята

Банатските българи донасят железните си плугове, бързите и силни коне, леките каруци, десетилетен опит в обработката на земята, чистите и добре подредени къщи и дворове, правите улици и усещането за общност. И днес, още със стъпването си в селото, се усеща силната им култура и дух на голяма честност и трудолюбие, който в днешна България сме позабравили.

Te са потомците на българите-католици и павликяни, избягали от Османската империя след Чипровското въстание от 1688 г. Първата вълна са католиците предимно от Северозападна България, които след лутания се установяват в областта Банат, с благословията на императрица Мария-Терезия. При тях идват още български католици, над които османската власт предприема гонения заради опасенията, че са опасен проводник на западноевропейско и християнско влияние. В Бърдарски геран са потомци на католици от селата в Свищовско и Никополско. Селото се намира сред най-плодородната българска земя – Златията, на няколко километра северно от общинския център Бяла Слатина. Това е единственият път, който води до него. От Бърдарски геран чак до Селановци са само полски пътища и ниви.

Чипровското въстание ще да е стреснало османската власт много и десетилетия по-късно преследването на български католици продължава. За произхода на католическата религия сред българите от Чипровско, Свищовско и Никополско има различни предположения. За Чипровци се предполага, че там от Средновековието е имало саксонски рудари, донесли своята вяра. Има сведения за католически мисионери, разпространявали религията във Видинското царство и покрай Дунав, още в размирните години между края на Средновековна България и падането във владение на Османската империя.

Най-вероятно една голяма част от павликяните са приели християнството след като османската власт е спряла да толерира отклонения от официалните религии и павликяните са имали избор – мюсюлмани, православни (тогава към Гръцката патриаршия) или католици. Със сигурност мнозина павликяни са приели католицизма и заради активната дейност на мисионерите. Има сведения за павликяни, приели исляма, но те бързо са се претопили. Със сигурност има и такива, обърнали се към православието. Легендите, предавани от поколения, разказват за българските католици като за „яката вяра“, хора, които са били най-упорити и най-дълго време са пазили павликянската си вяра. Факт е, че те са единствените, запазили спомена за нея и накарали дори Римокатолическата църква да се съобрази с техни обичаи и разбирания. Последното го разбираме от кореспонденцията на католическите свещеници и мисионери от 17-19 век. До Чипровското въстание католиците и павликяните от Северозапада, Никополско и Свищовско, са имали тесни връзки. После си ги запазват, но „отвъд Дунава“. Банатските българи продължават да се наричат „паликене, палкене, пауликене“.

Празниците в Бърдарски Геран са богата амалгама от стари български традиции, австро-унгарско и румънско (но не влашки, а от Седмиградско) влияние, и, разбира се – по всички правила на българските католици. Големият карнавал е празникът Фършанги, който вече привлича и туристи. На него всички участници се маскират – мъжете на жени, жените на мъже, минават в шествие през центъра на селото. От 2011 г. празникът вече е Международен фестивал „Фършанги“, на който се събират български католици, православни от съседните села и банатски българи. „Фършанги“ идва от времената на средновековните карнавали. Провежда се от последната неделя преди Великия пост до сряда. На „Фършанги“ в Бърдарски Геран изнасят стоки, направени от местни хора и разбира се – кулинарни деликатеси на банатските българи.

Храната

Кухнята на банатските българи е наистина уникална. Тя включва забравени български ястия, от Австро-Унгария е взела любовта към сладкиши и тестени произведения, а специфичните начини за приготвяне на продукти от прасето се срещат само в общността им. Един от знаковите продукти – кълбъсъ, вид пушен колбас, беше един от двата продукта, избрани в кампанията на „Лидл България“ за съхраняване на българския вкус. Рецептата за кълбъсъ на банатчани от с. Асеново скоро ще е достъпна в магазините на веригата и така за пръв път храната на българите-павликяни ще бъде широко достъпна извън общността им.

В Бърдарски геран са запазили кухнята си такава, каквато са я донесли при обратното заселване в България. Прасето и гъската са животните на почит сред банатчани. Някога банатските българи са били прочути в отглеждането на гъски за месо и мас. От гъшия пух се правят характерните за банатчани завивки и възглавници. От прасето се правят колбаси (кълбъсъ), пушено месо, маста се използва широко при готвене. Преди навлизането на слънчогледовото олио след 50-те години на XX век паликянската домакиня използва много свинската мас – за гозби, за пържене, за сладкиши и за тестените продукти.

Типична храна от Бърдарски геран е чорба – листа. Прави се с тънко разточени тестени листи, които се добавят за повече плътност. Много специален празник е коленето на прасето – убиванье. Прави се преди Коледа и според устно предадените традиции произлиза от древните обичаи за ритуална жертва на празник. Особеното е, че закланото прасе се разрязва откъм гърба, а не откъм корема, както е по други места в България. Някога всяка част на прасето се е ползвала, а обикновено домакинството е имало поне по две животинки. Кожата на едното се използвала за направа на цървули. В някои домакинства с прасето се колело и теле, за да се направи кълбъсъ от смесено свинско и телешко.

Чорба-листа е традиционна за вечерята след коленето на прасето, заедно със сарми и сладки, наречени „крофли“. За кухнята в Бърдарски геран и изобщо на банатчани може да се пише много, но най-добре е който иска да опита – да дойде на място.
Част от ястията са явна заемка и размяна на опит с австро-унгарската кухня, някои са от по-късно време, а други вероятно са много стари, може би запомнени отпреди Чипровското въстание.

Архитектурата

В Бърдарски геран е запазена типична централноевропейска архитектура. Къщите са на един етаж, с късата страна към улицата, а навътре към двора е дългата част. В средата на къщата е помещението с комина, под който се опушват свинското и колбасите и се палят печките. Печките са вградени в стаите – не изискват много гориво, а поддържат температурата постоянно.

В течение на времето много от старите къщи били съборени, за да отстъпят място на по-модерни, двуетажни и големи домове. Доста обаче са запазени и поддържани и до днес могат да се видят.

Домакините от Бърдарски геран дошли при основаването на селото с белите си памучни кърпи, покривки и чаршафи, украсени с бродерия и плетена дантела. Типична банатска къща е Музеят на Бърдарски геран. Запазени са порцеланови съдове на домакинството и мебели от старите къщи. За съжаление малко от тях са оцелели по къщите – повечето са подменени от типовите масови мебели. Леглата са в стаята, която се е ползвала още за дневна и трапезария. Отделно има малка стаичка за съхранение и готвене на храна, както и още една, използвана предимно „за гости“. Скриновете и гардеробите са от масивно дърво, както и леглата. Изобщо, типичната банатска къща е удобна, лесна за поддържане и отопление и много практично разположена.

Заедно с българите в Бърдарски геран дошли и „шваби“ – немци от Банат, които живеели с тях още там. Повечето са напуснали селото, но са запазени къщите им и все още – Немската църква. Българите били предимно земеделци, а немците – занаятчии, затова се и сработили добре. От немците е останала църквата, която е изоставена и има нужда от укрепване и реставрация. Нейна уникална особеност е стенописът на Св. Св. Кирил и Методи във вътрешността, а кулата й се вижда надалеч в равнината. Бърдарчани имат своя отделна църква „Свети Йосиф“, добре поддържана и действаща. В този храм някога е служил Блаженият Евгени Босилков, затворен и убит през 50-те години заедно с други католически свещеници.

Наследството

До днес хората от Бърдарски геран пазят павликянската и католическа традиция за силна сплотеност на общността. Както поколения павликяни преди тях, и те продължават да се срещат с много трудности, но това ни най-малко не ги прави отчаяни. Напротив, посрещат с усмивка, работят с желание и знаят, че трудностите са временни.

В селото продължават да изработват традиционни банатски носии, от които можете да си поръчате. На „Фършанги“ се продават местни специалитети от банатската кухня и се празнува така, както открай време се е празнувало преди пости. През лятото е Балът в Бърдарски геран – с музика и танци, и докосване до култура, която малцина познават.

текст: Весела Николаева (гл.редактор на www.severozapazenabg.com)
снимки: читалище “Съединение-1923” – Бърдарски геран