Тя е част от “Трънско туристическо дружество”. Запознахме се по време на изкачването на Големи връх в Ерулска планина, в което се включиха над двеста туристи от цялата страна. Година преди това, през месец март 2017 г., за първи път се организира подобен поход до връх Стража. Тогава пак бяхме там и се изненадахме приятно – имаше над седемстотин човека. Няколко месеца по-късно местните хора избраха чистата природа пред добива на злато в местен референдум. А сега вече активно развиват алтернативен туризъм. В община Трън има десет планини и неочаквано богат избор от всякакви възможности. Румяна разказва с много любов за всичко това.

Защо реши да се насочиш към трънския край?

Моите корени са от село Ерул. Има данни, че селото е основано от племето ерули, които били келти. Това е стара легенда от времето на кръстоносните походи, която обаче се потвърждава и от някои археологически открития. Аз лично смятам, че това с келтите е истина. И някои от нас вероятно са потомци на тези келти. Те се занимавали с добив на злато от реката, като промивали пясък. Всичко става много естествено и с радост се връщам към корените си.

Има ли нещо характерно за вашето село?

При нас се прави една баница, която наричаме зелник. Това е баница със сирене, в която се слага и киселец. Той се запържва и се слага като плънка в средата на кръгла тава, а около него се навиват разточени кори с пълнеж от сирене. Накрая се слага парче тесто като капаче в средата над киселеца и се запича. Когато е готова баницата, се реже на големи триъгълници. Това е рецепта, която знам от моята баба. Аз обаче не съм много добра в разточването на корите и затова не правя често тази баница.

А каква е тайната на вашето кисело мляко?

Ползва се предимно прясно овче мляко, което се подквасва и се държи на топло три часа, докато стегне. Обикновено става много гъсто, понеже млякото е много маслено, а във въздуха има много от млечно-киселите бактерии. Преди години баба ми правеше киселото мляко в съдове от бусинска керамика, но сега ползваме стъклени буркани. При нас обичаме млякото да не е много кисело, затова го държим по-малко време увито във вълнени тъкани, докато втасва. На други места из страната съм опитвала по-кисели на вкус млека, но явно там така си го харесват хората.

Защо решихте да създадете “Трънско туристическо дружество”?

Това се случи спонтанно, след успешния референдум срещу създаването на мината за злато в община Трън. Оформи се едно ядро от хора, с които решихме да се опитаме да възродим района чрез създаване на условия за планински туризъм.


Какво правите в дружеството?

Организираме туристически походи, които са плод на много предварителна работа. До преди няколко години единственото познато трасе за пешеходен туризъм беше до връх Руй. Ние решихме да създадем нови маршрути по непознати за туристите пътеки. Така постепенно направихме доста нови маркирани пътеки, където гостите на района могат да се докоснат до красотата на Трънския край.

Как местните хора възприемат вашите усилия?

В началото им беше малко странно, че някакви хора от други части на страната биха дошли, заради природата на района. За тях планините, реките, добрата храна и чистия въздух са някаква обичайна даденост и те не го възприемат като ценност. Но постепенно свикнаха с идеята и все по-често ни подкрепят като се включват в нашите доброволчески акции. Сега вече дори се гордеят с интереса към нашия район.


Каква е твоята лична мотивация да правиш това?

Аз винаги съм искала да се занимавам с туризъм по някакъв начин. Специално за създаването на дружеството повода беше плана за откриването на златната мина и възможността някои села да останат без питейна вода. Така решихме да създадем алтернатива на вредните бизнеси. В началото бяхме трима души, но много бързо се сдобихме със съмишленици. В този процес трябваше да се изправим срещу един много мощен и влиятелен външен инвеститор, като първоначално борбата изглеждаше безнадеждна. Но ето, че успяхме да съхраним чистата природа на родния ни край.

Какви хора има във вашето дружество?

Ние сме предимно млади хора от района, като една част от нас живеят в София и Перник, а другата в селищата наоколо. Имаме и по-възрастни членове, но като цяло средната ни възраст е около тридесет и пет години, като имаме няколко човека над петдесет години. Сред нас има лицензирани планински водачи, както и младежи, които се обучават в тази дейност, посещавайки специализирани курсове в момента.

Какъв е твоя опит като доброволец?

Пет поредни години ходех през лятото да наблюдавам гнездата на лешоядите край Маджарово. В периода след мътене на яйцата, когато се излюпят малките, те имат много естествени врагове. Тогава гнездата трябва да се пазят и се наблюдават от доброволци. Това се случва от средата на юли до ранна есен.

Какви са ти впечатленията от Източни Родопи?

Много е красива природата там и храната е доста вкусна. Ние пребиваваме всеки път на различни места в Маджарово, но се храним предимно в Центъра за защита на птиците. Там готвят стандартните за туристите неща като например скара, сач или кавърма. Понякога приготвят и местни специалитети като клин и къпана баница. Много ме впечатли веднъж едно кисело мляко, което купихме в голяма кофа от едно семейство помаци в близко село до стената на язовир Студен Кладенец. Те там гледат крави и вкуса на млякото зависи от това какви билки ядат животните в конкретния момент. Този вкус още го помня, по-различен е от киселото мляко в нашия край.

А ти как стана турист?

Обичам природата, харесва ми да прекарвам свободното си време в горите. Не съм някакъв запален планинар, който самоцелно иска да катери върхове. По-скоро ме зарежда допира с чистата енергия и бягството от големия град. Все още се налага да прекарвам известно време през седмицата в София, защото трябва да се вадят пари. Но се опитвам да балансирам между двете.

Имаш ли идея да се върнеш на село?

Да, имам подобна идея и вече планирам нещо в тази посока. Човек може да се занимава със земеделие, туризъм и всякакви други неща, така че да бъде независим и щастлив на село. България дава доста възможности, а и аз си имам къща в село Ерул.


Ако трябва да рекламираш вашия регион с една дума, коя е тя?

Чисто. Ние имаме чиста храна, чиста вода, чист въздух. Въобще, всичко при нас е в хармония с природата и това е особено ценно.

Какво предстои през това лято за вас?

Около Еньовден организираме международно изкачване на връх Руй заедно с нашите партньори от сръбската страна. След това в края на месец юни в град Трън ще се проведе фестивал на млечните храни – фермерски пазар на млечни продукти от района в комбинация с фолклорен събор. През есента предстоят още групови изкачвания, а междувременно ще прокарваме пътеки в района. Ако ми остане малко време, бих искала пак да доброволствам в района на Маджарово.


Повече за събитията на “Трънско туристическо дружество” може да прочетете тук.

Снимки: Петя Карпузова, личен архив