Има места, където човек отива на гости. Има и такива, където се прибира у дома. За много от нас Атон е вторият ни роден дом. “Градината на Богородица” ни чака винаги с отворени врати, а да се поклониш пред светините ѝ е сбъдната мечта.
Огромна е разликата между туризъм и поклонничество. В съвременният забързан начин на живот, хората сякаш все повече забравят защо са на Земята и какъв е смисълът от това. За да се погледнеш отстрани и да размишляваш върху важните неща е нужен фокус. Повечето хора го правят по време на пътуване с приятели. Но така влизат в глобалната индустрия на туризма – с хотелите, ресторантите, желанието за лукс и удобства.
Монашеската република на Света гора е съвсем различно място. Там пътуването е бавно, пътищата и пътеките са прашни, трябва да се ходи много, а понякога си зависим изцяло от времето. Но това е поклонение – бавното пътуване към себе си, в което няма план и нужда да се бърза.
За любителите на планинският туризъм полуострова предлага интересни маршрути, по които са вървели свети старци и са се случвали чудеса. Най-трудният преход е изкачването на връх Атон (2033 м), който може да продължи до 12 часа в едната посока. В неговото подножие има туристически заслон, а най-добре е да се тръгне от скита Света Анна и след това да се продължи до манастира Великата Лавра. Повече за пешеходните пътеки, тяхното актуално състояние и кои са подходящите периоди от годината за повече интересни събития (празници и ритуали) може да откриете на интернет платформата FoMA (The friends of Mount Athos). Тя обединява поклонници от цял свят, които маркират доброволно пътеките и поставят червени табелки с времето до крайната цел. На тази информация може да се разчита безусловно.
Когато говорим за празници, трябва да отбележим двете най-важни събития в българския манастир Зограф. Като не изключваме големите християнски празници през годината, които се честват навсякъде, нашите монаси с особена радост почитат пролетния (6 май) и есенния (16 ноември) празник на Свети Георги Зографски – патрон и закрилник на монашеската обител.
Вече сме разказвали за кулинарните традиции на Атон, които са част от естествения ритъм на живот в манастирите. При първо посещение поклонникът обикновено се шокира от някои неща. Тишината и спокойствието те обграждат по естествен начин и се чудиш как оцеляваш в шума на външния свят. В повечето манастири битовите условия са скромни, но цари чистота и уют. Обикновено те посрещат с чаша кафе или вода, глътка алкохол (ципуро или ракия) и вкусен локум. Това е стара традиция за “добре дошли”, която се спазва стриктно навсякъде. Понякога монасите виждат, че сте много уморени и гладни. Тогава могат да ви предложат нещо за хапване според менюто за деня. На Атон не се яде месо, но това не прави впечатление, особено пък ако се случи да опитате добре приготвена риба. По време на есенния празник на Зограф на гостите се дава традиционно риба-меч, което в съчетание с изключителното манастирско вино остава незабравим спомен. Повече за кулинарните традиции на Атон може да видите тук.
Храната не е най-важното нещо по време на едно пътуване в Атон. Поклонникът там е в търсене на своята вяра, без да бърза далеч от суетата на външния свят. Напоследък модерните технологии внасят все повече изкушения и опити за похищение на спокойствието на Атон. Да си направиш селфи от палубата на кораб или да се снимаш редом с монаси едва ли е най-важната част от подобно пътуване. Но модерните технологии изкушават, а суетата обикновено заслепява. И все пак поклонението си остава едно бавно пътуване – към себе си и вярата.
А тя се засилва от важните символи, които са в основата на монашеските братства. За българския манастир чудотворната икона на Свети Георги Зографски е моралния стожер на всичко. Всяка година на два пъти тази икона участва в празнична процесия, когато стотици гости я носят на ръце до мястото, където се е случило първото чудо с нея. Сега там е изграден параклис. Иконата тежи много, но тя е целебна за вярващите, а процесията завършва с празнична трапеза. На нея се споделя риба, хляб, зехтин и вино.
Голяма е радостта на монасите по време на тези празнични дни. Те посрещат гостите на манастира с търпение и вяра, въпреки че не всеки е попаднал там със смирение. Но пътят към това е труден, а монасите са нашите водачи. След като си тръгнем от Атон, те остават в своя покой и смирение. И продължават да се молят за душите на всички нас, които се завръщаме в големия и шумен външен свят.
текст и снимки: Гавраил Гавраилов