Пазарджик вече е популярен и като дом на пивоварна “Ромбус”. Зад тази слава стоят Габриела Стайкова и Стойчо Пампов. Те си признават, че работата покрай бирата отнема доста от времето им. Но все остава нещо за техните любими пътешествия.
Запознали се преди години на един палатков лагер в Родопите. И двамата са любители на дивото къмпингуване. Обичат да посещават и малки закътани села, когато е възможно. Сред любимите им места са родпското село Гела, язовир Беклика и Горни Дамяновци до Трявна, където винаги се връщат. Габриела споделя, че планината очовечава хората, а сетивата се отварят. Обикновено тя планира пътуванията, събуждат се рано в събота сутрин, качват се на колата и често оставят пътя сам да ги води. Родопите са им близо и обикновено се качват натам.
С планината на Орфей са свързани и някои от комичните им ситуации, когато нещо се обърква. Веднъж решили да посетят Песпонеделник в Широка лъка, но тръгнали по-късно и като пристигнали, празника бил приключил. Наскоро ходили в Златоград за скариадата и искали да опитат чеверме. Наредили се на една много дълга опашка и чакали час и половина. Накрая се оказало, че опашката била за кебапчета и кюфтета, а чевермето междувременно свършило. Но това е част от чара на непланираното пътуване. А когато си говорим за Родопите, те задължително споменават и Гела. Много добър приятел на Стойчо е от селото и са присъствали на истинска родова среща. Тя се провежда паралелно с гайдарското надсвирване, но на друга ливада, далеч от тълпите туристи. Когато си спомнят за тези моменти, някакси грейват и двамата.
Виждам се с тях няколко дни след първия рожден ден на пивоварната им. Споделят ми колко много приятели са ги уважили за празника на “Ромбус”. Питам ги за менюто, което са приготвили – пушени в смоукър свински ребра и врат, както и сезонни салати. И двамата са запалени кулинари и имат отношение към традиционната храна на село. Габриела има корени в Сакар, а родителите на Стойчо все още си живеят в Черногорово. И двамата ги тегли към живота на село, но засега са повече в града. Много от техните връстници се връщат от чужбина с идеята да останат в България. Пътували са много из Европа и споделят, че в по-развитите държави селата са много по-добре подредени, но са патриоти и си харесват нашите традиции.
Опитвам се да ги накарам да помечтаят, че разполагат с малко повече свободно време. Къде биха искали да отидат?
Определено им се ходи към Родопите. Искат да посетят Дяволската екопътека до Борино, както и село Косово. А мен ме съветват да отида до Милеви скали, където не съм бил от дете. Вече имало път дотам от Семчиново. Оказва се, че сред любимите им места са Бекови скали над Равногор, както и Фотиново с неговите чудни водопади. Те са съседни села и там наистина гледките са спиращи дъха. А що се отнася до храната, те си харесват хубавото месо. Напоследък са много впечатлени от източно-балканската свиня. Месото ѝ е много крехко и направо се топи в устата. А бащата на Стойчо прави характерен вид наденица по рецепта от Мало Конаре – само със свинско месо и подправки. Виждал съм да виси и един сушен свински бут преди време в пивоварната, но вече са го изяли и скоро ще приготвят нов. Очевидно тяхната любов към бирата върви с качествени български мезета, което всъщност е доста патриотично отношение към храненето.
Преди да си тръгна ми наливат бира за вкъщи. Тяхната страст към пивото се превръща в бизнес, който вече има много последователи в страната. Напоследък те пътуват много като посланици на занаятчийската бира и си организират чудесни срещи с почитатели. Предстои им и международен конкурс за производство на домашна бира в тяхната пивоварна в село Ивайло. Всички сме поканени да го посетим на 25 ноември 2017 г.
Гавраил Гавраилов
снимки: Габриела Стайкова – личен архив