Великата европейска река е свързващата нишка за културата и туризма на почти цяла Югоизточна Европа. Покрай Дунав са разположени много вдъхновяващи градове и села с богата история и характерни кулинарни традиции.

В Римската империя река Дунав била от важно стратегическо значение. Когато покорявали нова територия, римляните първо строели пътища. Правели го преди всичко заради армията, пощата и превоза на стоки. Но техните пътища се ползват много след изчезването на империята, а трасетата им и днес са оптимални за най-бързо придвижване в поречието на Дунав.

Като се поразровим в историческите хроники, ще отбележим колко много от римските императори са родени на Балканите. Може би най-познат сред тях е Константин Велики. Роден в Ниш, той обичал тези земи. Като добър стратег първоначално избрал град Сирмиум (днешната Сремска Митровица) за столица на Източната Римска Империя. В крайна сметка появата на първите номадски племена от Азия променила избора му и бившата гръцка колония Византион той превърнал в Константинопол.

С разширяването на Европейския съюз на изток се откриват нови възможности за туризъм. Европейските културни маршрути, първи от които е „Пътят на Камино“, се обогатяват. Така се появява маршрута „По пътя на римските императори“, който включва двадесет знакови обекта на Балканите покрай Дунав. Пет от тях са на територията на България – “Калето” над Белоградчик, “Улпия Ескус” до село Гиген, останките от римския гарнизон “Нове” край Свищов, “Сексагинта Приста” в Русе и уникалната римска куполна гробница в Силистра.

Където има римски пътища, се пие и вино. Развитието на винения туризъм крие в себе си огромен потенциал. Местните сортове грозде покрай Долен Дунав са не толкова познати и може би леко подценявани от съвременната винена мода. Но в последните няколко години се наблюдава възраждане на традицията в малки семейни изби. Благодарение на кулинарния маршрут „По пътя на виното“, се изграждат естествени връзки между отделните страни в долното поречие на Дунав.

Един винен тур в Дунавската равнина на България задължително трябва да включва Музея на виното до Плевен, както и научния институт в града. Изба Боровица до Белоградчик или Фестивала на виното в края на юни в Русе също са интересни места. Не пропускайте да опитате местния сорт гъмза, познат и като кадарка. Някои от избите в района залагат много на него в асортимента си, например Новоселска гъмза, Двете тополи и Ловико Сухиндол.


На север в Румъния се открояват три винарски региона покрай Долен Дунав – Добруджански хълмове, Мунтения и Дунавските тераси във Влахия. Винарските изби залагат на богатството от местни сортове – фетяска неагра, фетяска алба и тамайоаса. Трябва да се отбиете в Крама Мурфатлар, Вънжу Маре и Зимнич, където след дегустация има къде да се преспи.

В Сърбия виненият туризъм е част от национална стратегия за развитие на екологичен и селски туризъм. Има четири винени региона покрай Дунав. Неготин е до границите с България и Румъния. Там се отглеждат лози от римско време, а кооперацията от изби Роглевске Пимнице е създадена през 1861 г. и е кандидат за списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Попитайте за местните сортове Зачиняк и Ружица. Регион Южен Банат е известен с възвишенията около град Вършац. Пробвайте избата в село Гудурица. Смедерево е сърцето на регион Морава. Всяка есен там се провежда голям винен фестивал, има много малки семейни изби, където се предлагат дегустационни турове. На запад в регион Фрушка Гора първите лозя са засадени през III век благодарение на римския император Проб. Има над шестдесет винарски изби, където може да се дегустира вино от местния сорт Бермет.

Хърватска е сред лидерите по брой чуждестранни туристи на Балканите. Градчето Илок е най-източната точка на Хърватска и предлага изключително средновековно архитектурно наследство, което е център и на винените турове покрай река Сава. Винарските изби са наследници на традиции в производството на бели вина от италианската благородническа фамилия Одескалки, управлявала лозовите масиви над три века до 1945 г. Най-популярна е изба Стари подруми, основана през 1450 г. Тя притежава много награди за своите вина от сортовете Траминер и Грашевина. В регион Бараня освен чудесните бели вина, може да опитате “кулен” (колбас от свинско месо с червен пипер).

Класика по Дунав си остават круизните пътувания с кораби, които предлагат чудесни емоции сред лукс и романтика. Те могат да се съчетаят с велосипедни преходи и наблюдения на птици. По-алтернативно е едно спускане с каяк по течението на реката. Това дава алтернативна гледна точка към природните дадености на Долен Дунав. Но преди всичко търсете добрата храна и вино от местни сортове грозде.

Гавраил Гавраилов