Белоградчик е красиво място. Магията на скалите и операта на върховете ни заведе там през лятото. Тогава гостувахме на семейството на Миглена. В целия регион нямаше свободни легла по хотелите, а те бяха така добри да ни подслонят. Един незабравим уикенд, който прерасна в приятелство.

Миглена е млад човек със забележително излъчване. Учи психология в София и иска да се занимава с малки деца. Сега специализира клинична психология в последната година от бакалавърската си програма в Нов български университет. Отлагаме на два пъти срещата ни, налага се да пътува до родния си Белоградчик, където помага в семейния бизнес. В крайна сметка открадваме два часа в една сутрин и говорим за нейните планове.

Тя се колебае дали да се завърне на село в Извос, или да остане в София и да гради кариера. Все още си мечтае, че нейните приятелки от гимназията ще се върнат в Белоградчик след студентските години и ще си има обща компания. Това е голям проблем за талантливите млади хора в малкия град – нямат себеподобни. Но Миглена не може да се оплаче от липса на работа, когато е в Северозапада.

Преместили се да живеят в Извос преди четири години. По това време се засилил интереса към региона и баща ѝ се позамислил дали да влезне в туристическия бизнес. Скоро след това планирал вилно селище. След две години строителство, те открили комплекса на 1 март 2017 г. Той се намира до Стакевска река, в горната махала на Извос. Първото им лято минало много успешно, а Меги била неотменно там и помагала в работата с гостите. Чудех се тогава кога спи – сутрин рано ни посрещаще за закуска, а вечер ни изпращаше да си лягаме и довършваше вечерта в заведението на бара. В горещините ни заведе до върха с телевизонната кула и пещерата Венеца. Имахме си чудесен гид тогава. А кулминацията беше оперния спектакъл, където тя също беше до нас, този път като доброволец към организацията по посрещане на зрителите.

Тя е на 22 години, твърде крехка възраст за каквото и да е. Но тя си чертае планове в главата. Представя си как отваря детски център в Белоградчик или дори кабинет за психологическа помощ във Видин. Има апартамент и в София, което ѝ дава повече алтернативи. Обича да се връща през уикендите в Извос, където посреща много приятели. Освен българи, тази година са ги посетили много чужденци от различни държави. Те са по-любопитни към характерните неща от живота на местните торлаци и черпят с пълни шепи от културата на региона. А фестивала “Опера на върховете” бил кулминацията на сезона, когато дори и местните хора се престрашили да посетят някои от спектаклите. Той се провежда за втора година и вече се утвърждава като важен елемент от туристическия продукт на Северозападна България.

В края на разговора ни тя ми споменава за техния обичай “оброк”. Аз не знам за това и тя ми разказва по-подробно. Баща ѝ си има оброк – в началото на годината е на Водици. Преди години имал здравословни проблеми и му нарекли един светец – събрали се в къщи, обърнали един трикрак стол, той си избрал едно от крачетата и след това заколили кокошка, направили курбан, изпекли баница. След време проблемите отшумяват, но оброка си остава за цял живот и всяка година се прави на същата дата. Нещо като втори рожден ден е, но не е чакан с толкова много радост.

Сега на Миглена ѝ предстои важна година в университета – специализация в болнично заведение, държавни изпити и дипломиране. Но тя не забравя и за Извос, където ще работят за Коледните празници във вилното селище. За Нова година са решили да си почиват. Имат нужда от това – семейната хармония пред камината и вкусните торлашки гозби, които са част от всеки техен празник.

Вече познавам добре Миглена и се радвам, че има такива млади хора в България. Прави ме оптимист за бъдещето ни. И не само заради усмивката ѝ.

Гавраил Гавраилов