Тя е човек на изкуството. Заредена е с много творческа енергия, която не пилее безразборно. При последната ни среща ѝ гостувахме в Тетевенския Балкан, където тя живее със семейството си в местността Конски дол. Преди това се засичахме на фестивала за съвременно изкуство “Процес-пространство”, когато тя пристигаше в Балчик от Лондон. Милена Стамболийска е интересен събеседник и се радвам, че намери време за този разговор.
Как се озова на село в Тетевенския Балкан? Какви бяха нещата, които заряза в големия град?
Две основни неща ме привлякоха обратно в България – семейният бизнес и арт проект, вдъхновен от пътуванията ми в чужбина. От големият град ми липсва само културния живот и събитията които вървят с него. Събитията извън Конски дол и вила “Червен”! Приятелите ми липсват, но те често ни посещават. Липсват ми и пътешествията, които бяха част от мен, когато живеех в Лондон. Но сега съм се фокусирала в отглеждане на второто ми дете, което се роди през лятото на 2017 г.
От колко време си в Конски дол и какви неща правиш?
От 2008 г. живея в тази прекрасна „ долчинна” местност Конски дол близо до Тетевен, с уникална гледка към връх Червен. Така се казва и къщата за гости, която стопанисваме с моето семейство – “Вила Червен”. Тук развъждаме балканска и дъгова пъстърва. Грижим се за 15 пчелни семейства, три кончета, малко зайци и кокошки. Зимно врме подпомагаме и дивите животни като лисици, ястреби, двойка земеродни рибарчета, един черен щъркел, както и много други птици които подхранваме. А на сърничките слагаме сол. Намираме се във Васильовска планина, част от мрежата “Натура 2000” заради биологичното разнообразие на редки видове птици. Всяка тревичка тук е билка и допринася за ароматния билков чай, който ние наричаме „ Юлски откос”.
Общо взето живота в планината е много красив, спокоен, интересен и се надявам хората, които идват, да го усетят. Разбира се, ежедневно слизаме в града основно за продукти от местни производители, за детската градина на големия ми син и останалите неща от рутинния живот.
Ти ми спомена за твоя идея да развиеш арт център в долината, докъде стигнахте?
По професия съм художник, разполагам със земя и стара селскостопанска сграда, която бих искала да реконструирам в малка галерия и студио за артисти. Там ще може да се работи почти целогодишно, нещо като Арт Резиденция за автори от България и чужбина. “Мини АРТ център” в Тетевенския Балкан, насред уханни ливади и омайващи природни гледки.
Сградата ще има четири основни сектора: “Студио” за работа на автори и учебно – образователна дейност; “Галерия” за експозиции; “Вестибюл” или нещо като приемна с търговска част – кафене, сувенири, произведения, литература, свободна библиотека и прожекционна зала; “Жилищна част” с няколко стаи, където ще отсядат авторите. Ливадата отвън бих искала да превърна в скулпторна градина с творби от авторите, но без да я превръщаме в изкуствен парк. Искам да си остане ливада, за да си берем и билки.
От две години организирам на “Вила Червен” пленер, кйто завършва с изложба в Тетевен. Мисля, че нашият град има нужда от подобни събития, които не са само за нас авторите да се съберем и да си рисуваме една седмица, а едно културно събитие за града, за местните хора, най вече за децата, на които липсва каквато и да е информация за изкуството. Заради това не правя изложбата в София, а в Тетевен. Това води и до една следваща малка идея за „Час по История на изкуството”, която бих искала в най-скоро време да започна да реализирам, и се надявам Община Тетевен да удари едно рамо със зала и мултимедия.
С какво се гордееш?
По скоро съм доволна от живота си до момента, благодарна съм че всичко ми се е нареждало и съм задоволена с това. Благодарна съм на всички хора, които съм срещала и са допринесли за това което съм, както и на местата които съм посетила по света.
Какви събития организирате при вас?
Всяка пролет на Цветница, организираме посрещане на Пролетта на “Вила Червен”. Местните хора ни гостуват, имаме жива музика, малки лазарки ни пеят песни, садим плодни дръвчета и цветя. А през есента е пленера, за който вече споменах. Моят партньор е запален парапланерист. И аз доскоро бях, дори ходих в Непал, за да се усъвършенствам, докато не се появиха децата. Сега работим върху идеята да организираме тандемни полети „ Hike and Fly” или ходене с летене. Района около Тетевен има собствен микроклимат, специфичен терен и е много красиво от птичи поглед, заслужава си да се види и да вдигне малко адреналина.
Разкажи малко за местната кухня, с какво се отличава тя?
Тетевенската кухня е много интересна, типична за планински район с река. Наблегнали сме на нея и в менюто на ресторанта ни. Най-отличителното ястие е рибената чорба от изпечена речна риба, домати и копър или „Тетевенска саламура”. Разбира се нашата саламура е от пъстърва. Друго ястие е рибника – представете си лазаня , но с риба, а корите се точат на ръка. „Тава с риба” – домати , чушки и подправки се пекат с малки речни рибки. Няколко вида качамаци в комбинация с местни туршии, сланинка и пържена риба.
Втора поредна година Община Тетевен организира кулинарен празник в рамките на един ден през юни, в който всеки може да участва с приготвено от него местно ястие, а също и да опита от всички останали предложения. Някои ястия, например „Бял Мъж”, ги приготвят вече само старите баби – були от село Бабинци и махаличките накацали тук – там по баирите. Обикновено овчарите приготвят този местен десерт, тъй като разполагат с много мляко. Пролетните манджи като „ Бъркана коприва с яйца и сирене” и „Киселец с яйца и зелен лук”, сами говорят за себе си. Въобще имаме интересна и разнообразна местна кухня, а на съботния пазар в града човек може да си намери и продукти според сезона от местните производители.
С децата как се оправяте, какви са трудностите пред едно младо семейство на село?
С деца в планината е като „с деца на море”. Понякога се чудя, дали синът ми Орлин, който е почти на 5 години, е добре, че е толкова „горски настроен”? В детската градина, като ги извеждат навън, той седи под един кестен и чака падащите кестени – обича да събира цветя, плодове, клонки и да си ги подрежда. Понякога играе и с обикновени играчки, но играта с вода му е любимото нещо. От време на време не го пускам на детската градина, а предпочитам цял ден да тича на слънце! Като цяло вече дори ни помага в работата, ако искаме да не прави бели му даваме задачки! Много е впечатлен от трамваите и метрото в София, от киното, от асамблеята с камбаните – все неща, които няма в планината! От две годишен го качих на ски. Планираме да ходим на детската градина със ските тази зима. Тя се намира на около два колиметра от къщата ни.
За трудности, не бих казала, просто живота е по различен. Хората в града пътуват за работа, детска градина, училище. Ние ставаме рано, ако е студено се палят печки, детската градина ни е на 10 мин с кола или пеша на половин час. Ако валят порои или дълбок сняг, си стоим тук. Тогава имаме “Ден на снегопочисване” около къщата и пързалки за малкия! Ако има порои по цял ден и цяла нощ, се чистят басейните за да не прелеят. Случвало се е, а това е опасно за рибките, които развъждаме! Пътят ни до къщата е черен, няма асфалт. Той е под постояннен ремонт, особенно след зимата, или при порои. До преди две години се борихме да спрат сечищата в района, тъй като сме в “Натура 2000”. Сечищата спряха, но оставиха белег на планината, и водата драстично намаля! Рибата, която отглеждаме сега е наполовина по-малко от преди десет години.
Милена, защо го правиш всичко това на село в Конски дол, с всичките тези трудности?
Не бих се върнала в големия град! Там е мръсно, шумно. Тук ми е „хвърлен пъпа” в Тетевен. Като се кача на някой връх, душата ми е в полет.
http://www.villacherven.com