Западните Родопи в района на Брацигово се издигат величествено над живота в равнината. Светът изглежда малко по-различен отвисоко, където хората са истински и държат на думата си.
Твърди се, че този регион притежава най-чистия въздух на Балканите. Храната е вкусна, а природата непокътната. В Равногор живеят само българи и всички са православни християни. Има обекти за настаняване, където можете да оставите багажа и да се отправите на разходка в близката околност. За туристите има няколко специални места, където може да се отиде пеша. Задължително е да посетите Бековите скали. Зелените върхове на Родопите се сливат със синьото небе и се отразяват в огледалната повърхност на язовирите от каскадата на река Въча, която разполовява снагата на планината. Преходът до там е лек и приятен, а на върха има панорамна площадка, подходяща за кратък отдих или пикник на чист въздух.
Отделете половин ден, за да направите пешеходен преход до местността Атолука. Това е един от най-спокойните планински курорти в страната, с леко носталгично настроение по добрите стари времена, когато не търсехме обхват за мобилния си телефон. Времето е спряло някъде в средата на миналия век, а малките спретнати вили са прилежно номерирани. Има и хижа с кръчма, където може да опитате планинска храна. Ако ви остане време, посетете и Фотиново. Пътят до там няма да ви очарова, но заради водопадите си заслужава.
Една от емблемите на Равногор е мандрата. Тя се стопанисва от семейство бивши спортисти. Те държат на чистата храна, произведена от истински продукти. Ако имате късмет, може да опитате рядък деликатес – кашкавал, отлежавал в червено вино в продължение на повече от година. Кората на кашкавала има мек тъмночервен цвят, а вкусът му сякаш обединява чаша плътно вино с резен качествен кашкавал. Няма да сбъркате ако си купите и халуми – вид леко солено слоесто сирене от козе или овче мляко. Родината му е Кипър, но в Равногор обичат да експериментират и доста добре им се получават нещата. Сиренето халуми се запечатва леко на тефлонов тиган и върви с ароматни бели вина. Обикновено през уикенда има опашка пред магазина на мандрата, някои от продуктите се изчерпват, но това е показател за тяхното качество. Маслото, кашкавала и сиренето моцарела са сред запазените марки на мандра “Равногор”. Тя се намира в края на селото по пътя за Атолука.
Село Равногор е известно в цялата страна с качествените картофи, които се отглеждат в неговото землище. Понякога имам чувството, че на пазарите в Пловдив се продават само картофи оттам, но както и с фасула от Смилян, това много често е търговски трик. Истинските картофи от селото са малки, наситено жълти, с тънка кора и много издръжливи. Най-добре е да се купуват от местните производители, винаги има някой отворен гараж с чувалче картофи отпред. За всеки случай се завъртете през селското кръчме на центъра и попитайте, всеки ще ви упъти къде какво може да се види или купи на тръгване от селото надолу.
Древните траки, създали своята цивилизация в Родопите, са оценили по достойнство района на днешното Равногор. Свидетелство за тях са гробници и светилища, които племето беси оставили след себе си. Много от могилите в селото са все още неизследвани, но в една от тях е открито златно съкровище, което днес се намира в Националния Историческия музей в София. Повече за културното наследство на района може да разберете в Историческия музей в Брацигово. Градът е център на известна архитектурна школа. Камбанарията на съборната църква е сред най-високите в страната, а сградата на читалището е истински шедьовър. Някои от най-емблематичните сгради в Стария град на Пловдив са строени от брациговски майстори. За първи път маслодайни рози в България се засаждат около Брацигово и все още дават най-висок рандеман. Като добавим и наличието на минерални извори, районът притежава особен чар, смесен с много патриотизъм.
Гавраил Гавраилов
снимки: Анна Пелова, Весела Николаева